Стивън Кунц - Летяща чиния

— Не съм виждал толкова много войници, откакто се уволних от казармата — отбеляза шофьорът.

— Прилича на военна база, нали?

— Какво правят тук тия хора, по дяволите?

— Може Хедрик да забавлява някоя важна клечка от чужбина.

— Да. Възможно е.

Австралиецът спря на заден пред кухненската рампа.

— Ще ми помогнеш ли да разтоварим?

— Естествено. Обаче не забравяй, аз ще остана тук. Просто спокойно си тръгни и се върни в града. Никой няма да забележи.

— Това не ми харесва, приятел. Всички тия войници…

— Искаш ли да ми върнеш парите?

— Ти си знаеш, малкия.

С тези думи шофьорът отвори вратата и слезе. Рип заобиколи отзад. Главният готвач и икономката не се виждаха в кухнята, само двама готвачи правеха чай.

Рип направи два курса до хладилната камера, натоварен с опаковани хранителни стоки, докато двама келнери сновяха до трапезарията и обратно с чайниците. Когато готвачите се бяха извърнали и сервитьорите ги нямаше, младежът надзърна през стъклото на вратата в трапезарията. Там закусваха двайсетина души. Чарли седеше на една от масите с гръб към него: навсякъде можеше да познае вързаната й на опашка коса. И естествено, носеше униформения си гащеризон.

Той помогна на шофьора да пренесе цялата стока в хладилната камера, после скочи от рампата и закрачи покрай стената на къщата към служебния вход, който бе забелязал предишния ден. Натисна бравата. Отключено.

Вмъкна се вътре и затвори вратата след себе си.

Коридорът, в който се озова, беше дълъг и тесен, просто тунел, който позволяваше на персонала да не минава през централната част на къщата. Нямаше откъде да знае дали и кога ще срещне някого, затова забърза напред.

Отляво видя врата. Открехна я и надникна в кухнята, после затвори.

Надясно се разклоняваше друг коридор. Зави по него. Петнайсет метра по-нататък стигна до стълбище. От двете му страни имаше врати. Отвори едната: пералня. Другата стая бе котелно помещение. Нямаше никого. Вмъкна се вътре и затвори вратата след себе си.

Два прозореца високо на стената пропускаха дневната светлина. Ако стъклата бяха прозрачни, а не матирани, щеше да може да вижда какво става на двора и при хангара.

Върна се в коридора и влезе в пералнята. И естествено, намери зелени панталони и риза, които можеха да принадлежат единствено на градинар. Коленете на панталоните бяха избелели от коленичене на влажната пръст.

Съблече се и нахлузи панталоните. Бяха му малко широки в кръста, но не прекалено. Ризата също му ставаше, стига да не закопчаваше ръкавите. Облече си якето и го остави разкопчано.

В котелното откри кутия с инструменти. Щяха да му свършат работа.

Когато Хедрик влезе в трапезарията за закуска, при него дойдоха представители на две делегации. Искаха още време за проучване на летящата чиния. Чарли Пайн пиеше кафе на съседната маса. Беше се обърнала към тях, за да проследи разговора.

Милиардерът без ентусиазъм погледна ръководителите на китайската и европейската група.

— Всички имате достатъчно време да разгледате летящата чиния. Допълнителните проучвания само ще забавят търга, който по взаимно съгласие трябва да започне в единайсет… — Хедрик си погледна часовника. — Дотогава остават двайсет и седем минути.

Пръв отговори Пиеро.

— Моето правителство ми постави някои въпроси, господин Хедрик, на които трябва да се опитам да дам отговор. Аз просто служа на страната си.

Ръководителят на китайската делегация го подкрепи. И той нямал друг избор, заяви азиатецът.

Хедрик трябваше да се съгласи с искането им и го направи без повече спорове. Помоли Чарли Пайн да ги придружи и тя се съгласи.

На път за хангара подминаха мъж, коленичил на тротоара. Работеше нещо върху разклонителна кутия. Петимата не му обърнаха внимание. След като се отдалечиха обаче, той ги проследи с поглед, докато се скриха в хангара, и отново се захвана с работата си.

Когато групата влезе в хангара, Ръгби стоеше до летящата чиния. Той изчака всички да се качат на борда и ги последва.

В продължение на цял час Чарли скуча на една от седалките, наблюдавайки инженерите, които разглеждаха, фотографираха и измерваха. Роджър Хедрик категорично беше забранил да разглобяват уредите.

Ръгби седеше на пилотската седалка и гледаше американката, както котка гледа мишка. Явно шефът му не искаше да рискува. Чарли бе получила пари и обещание за още, ала милиардерът нямаше да допусне тя да отлети с чинията преди да е измъкнал планина от пари от някого.