Стивън Кунц - Летяща чиния

Отби и затършува отзад, докато откри кутия с понички. Отвори я на седалката до себе си, натъпка една от поничките в устата си и отново потегли.

Дотук добре, каза си той. Отиваше в лагера на Хедрик… невъоръжен. За да намери една жена и да открадне една летяща чиния.

Вероятност за успех? Почти нулева. Ала какво друго можеше да направи?

Нямаше оръжие, а дори и да имаше, не би могъл да застреля никого, не знаеше дали Чарли е там, не знаеше дали летящата чиния още е там — въпреки че сигурно беше там, тъй като предишния ден я бе видял да лети — не знаеше и колко души охраняват Хедрик.

Изяде втора поничка.

Прекалено бързо стигна до дългата права отсечка. Портата беше на пет-шест километра навътре. Намали, разкърши ръце и крака и пак увеличи скоростта.

Е, сега трябваше да даде всичко от себе си. И да се моли за малко късмет.

Изтупа трохите от скута си и нагласи шапката на главата си, както му харесваше, после отново намали за завоя.

Трима мъже в кабинката до бариерата, която беше спусната. Рип отби и спря.

Единият излезе и внимателно го огледа.

— Виждал ли съм те преди, приятел? — попита той.

Рип само поклати глава.

— Нов, а?

Младежът кимна.

— Аха.

— Ясно. Минавай. — Пазачът натисна тежкия край на бариерата и тя се вдигна.

Рип превключи на скорост и потегли. После си свали шапката и избърса потта от челото си.

Чакъленият път беше прав като стрела в продължение на около километър и половина преди да излезе от равното дере и да залъкатуши между хълмовете още три километра. Къщата се издигаше върху нисък хълм, заобиколен от дървета. Наоколо бяха пръснати големи камиони, около които обикаляха униформени войници. Да, въоръжени униформени войници. До единия камион забеляза бункер, от чиято амбразура се подаваше дуло на картечница.

Хедрик нямаше частна армия — на негово разположение бе австралийската армия! Рип се зачуди кого трябва да познава и колко е трябвало да плати, за да си осигури охраната от армията. Охрана ли? По дяволите, та това бяха защитни позиции! От чия атака се опасяваха?

Видя кацналите самолети, хангара и реши, че летящата чиния е вътре, ала не можеше просто да спре там и да влезе. Продължи покрай конюшнята и главния гараж към къщата.

Кухнята сигурно е отзад, помисли си той. Бавно заобиколи сградата. И естествено, отзад имаше товарна рампа. Спря на заден до нея и угаси двигателя.

Влезе вътре и видя мъж с престилка и готварска шапка.

— Доставка — каза Рип и посочи с палец към вана.

— Замразени храни ли?

— Предимно.

— Занеси ги в хладилника за месо. — Готвачът припряно се отдалечи.

Рип лесно намери хладилника, отвори вана и се захвана на работа. Свърши за петнайсет минути.

После взе сметката и обиколи кухнята. Имаше само двама души — единият миеше големи тенджери, а другият правеше торта, торта с форма на летящата чиния!

Мина през въртяща се врата и излезе в трапезарията. Едно момиче подреждаше масите. Рип продължи напред и се озова в централния коридор. Свали си шапката и я пъхна в джоба си.

В една от стаите чу гласове и притисна ухо към вратата. Японци или китайци, не можеше да определи. Закрачи нататък.

Стигна до главния вход. На известно разстояние надолу по полегатия склон видя хангара. До страничната му врата се мотаеха трима войници.

Утре. Утре щеше да се върне с вана и да си вземе цивилни дрехи. Докато шофьорът разтоварваше доставките, той щеше да се скрие и след мръкване, когато теренът се разчистеше, щеше да потърси Чарли. Ако я откриеше…

— Какво правиш тук?

Той се обърна и видя намръщена жена в униформа на икономка.

Рип мълчаливо й подаде сметката и химикалката си.

Жената я погледна.

— Трябва да ти я разпише готвачът. Хайде, чупката. Връщай се в кухнята като добро момче.

Той се подчини, следван по петите от икономката.

— Готвачо! — когато влезе в кухнята след него, извика тя.

Мъжът с готварската шапка изникна от една врата, очевидно на офиса му.

— Това момче се мотаеше в къщата. Тия хора са твое задължение.

— Така е, госпожице Паджет.

— Подпиши сметката и го разкарай оттук.

Готвачът я разписа.

— До утре, момко.

Като хвърли последен поглед към тортата, Рип се върна при вана. Затвори задната врата, запали двигателя и бавно потегли по отбивката, като през цялото време се озърташе за нещо, което да му подскаже къде е Чарли.

Зърна я точно преди да завие зад конюшнята — завързана на опашка коса, униформено яке и гащеризон. Двама мъже я водеха към хангара.