Стивън Кунц - Летяща чиния

— И аз си задавах въпроса за горивото.

— Летящата чиния може да посочи пътя за употреба на водород като обичайно моторно гориво. То ще е по-чисто от бензина и много по-евтино, въпреки че самите двигатели може да са по-скъпи. — Той раздразнено разпери ръце. — Всичко това са само предположения. Предсказването на бъдещето без кристална топка е опасна работа. В момента летящата чиния е просто машина.

— Вчера следобед се обадих на някои хора — отвърна госпожа Хигинботам. — Поинтересувах се за вас, господа.

— Разумна постъпка — одобри Оли Кантрел.

Тя посочи с ръка.

— За вас, господине, чух много хубави неща от старшия съдружник в правната кантора, която използваме в Чикаго.

Беше ред на Оли да се засрами.

Възрастната жена продължи.

— Вие, Артър, сте известен технически консултант. Обадих се на главния си инженер — той не само е чувал за вас, но и ви познава. Казва, че на няколко пъти сте работил за „Уелстар“.

— Вярно е — кимна Артър.

— Имате патенти.

— Двайсет и седем. Повечето в областта на производствените процеси.

Госпожа Хигинботам ги изгледа последователно.

— Ако младият Рип стане собственик на летящата чиния и някак си получи право да лицензира технологията, каква ще е ползата за „Уелстар“?

Артър и Оли се спогледаха.

— Внимателно сме обмислили тоя въпрос, госпожо Хигинботам — заяви Оли. — Предлагаме ви четирийсет и девет процента печалба от всяка двигателна технология, разработена въз основа на летящата чиния.

Тя се обърна към адвоката си.

— Господин Хауъл, моля, подгответе договор за продажба с тези условия. — И отново погледна Артър. — Как е цялото име на Рип?

— Степфорд Сидни Кантрел.

— Нищо чудно, че му викат на прякор.

— Степфорд се казваше баща му.

— А Сидни?

— Майка му е от Сидни, щата Небраска.

— Ясно. Е, господин Хауъл, продайте летящата чиния на Степфорд Сидни Кантрел за сумата един долар в брой, като „Уелстар“ си запазва четирийсет и девет процента печалба от всяка водородна двигателна технология, разработена въз основа на летящата чиния. Това удовлетворява ли ви, господа?

— Можете да пропуснете думата „водородна“, госпожо Хигинботам — посъветва я Оли. — Летящата чиния има антигравитационна система, която ще остави хеликоптерите в миналото. Смятам, че понятието „двигател“ включва тая система, както и ядрения реактор, който е енергиен източник и за антигравитационната система, и за водния сепаратор.

Адвокатът и госпожа Хигинботам го зяпнаха с отворени усти.

— Извинете ме — каза старицата, която първа се овладя. — Антигравитация ли казвате? Това ми се струва толкова странно, толкова…

— Модерният компютър би смаял Едисон — отбеляза Оли.

— Истина е, повярвайте ми — заяви Артър. — Виждал съм я, докосвал съм я, летял съм с нея. Летящата чиния е истинска като вашето бюро. — Той почука няколко пъти с кокалчетата на пръстите си по лакирания махагон.

— Върви да го напишеш, Руфъс — нареди госпожа Хигинботам на адвоката си, който кимна и излезе от кабинета.

— Аз съм стара жена, господа, но божичко, това звучи вълнуващо! Надявам се да е за доброто на Рип, за доброто на всички ни.

— И ние се надяваме — сериозно отвърна Артър. Той извади портфейла си, измъкна един долар и го постави на масата.

— Ами ако Рип не успее да вземе летящата чиния от Роджър Хедрик?

— Това няма да е непреодолимо препятствие — след като размени поглед с брат си, каза Артър. — Ще ми се да ви обясня повече, но засега не мога.

Госпожа Хигинботам кимна с глава.

— Тъй като вие ми се доверихте, длъжна съм да ви предупредя. Познавам Роджър Хедрик от петнайсет години. Той не е почтен човек.

Чарли на няколко пъти през нощта чу дизелови двигатели. Третия път отиде да погледне през прозореца. Видя три камиона до конюшнята. Най-малко дванайсет души. Изглежда всички бяха въоръжени. Качиха се на камионите, които бавно потеглиха.

Тя си придърпа стол до прозореца и седна, увита в одеялото от леглото. Гърбът я болеше, когато се движеше, имаше главоболие от виното и коняка и все още усещаше вкуса на пурата, въпреки че три пъти си беше мила зъбите.

Естествено, Роджър Хедрик имаше въоръжена охрана. Щеше да е глупак, ако не взимаше мерки за сигурност, а той определено не беше такъв.

Тъй като повече не можеше да понася тишината, Чарли включи телевизора. Появи се професор Солди, който обясняваше, че мястото на летящата чиния било в музея, където учените да я анализират. Е, Солди и Хедрик бяха от двете страни на барикадата.