Стивън Кунц - Летяща чиния

Хедрик повдигна вежди. Явно не беше свикнал хората да отказват пари.

— Очаквам да пуснете Рип, когато летящата чиния пристигне в Париж.

— А аз очаквам да закарате летящата чиния в Париж и да я оставите там заедно с Пиеро и компания.

— Аха.

— Ако искате да видите Рип жив.

Чарли присви очи. Изкушаваше се да извади валтера и да застреля тоя гад на място. Пое дълбоко дъх и бавно издиша.

— Ако Рип не се прибере вкъщи жив и здрав, някой ден ще те убия, Роджър. Помни ми думата.

Хедрик я измери с поглед.

— Знаеш ли, май че говориш сериозно. Струва ми се, че ще опиташ.

Тя извади валтера от джоба си и го опря в корема му.

— Съвсем близо си до отвъдното, Роджър. Още сега мога да те пратя на път. Ако направиш нещо на Рип, ще станеш най-богатият мъртвец на света.

Милиардерът не се уплаши, трябваше да му го признае. Той погледна пистолета и дружелюбно се усмихна.

— Разбрахме се, госпожо Пайн. Това се случва рядко в човешките взаимоотношения, обаче е хубаво. Недоразуменията понякога са крайно неприятни.

Тя прибра оръжието в джоба си, без да го пуска.

— Между другото, къде е Ръгби?

— Нямам представа. Изгубихте ли го?

— Няма значение.

— Кога тръгвам?

Хедрик отново си погледна часовника.

— Банките в Европа ще отворят след час. Тогава ще направят трансфера.

Той се върна при мъжете, които седяха около бюрото му.

Чарли извади ръце от джобовете и се отпусна на най-близкия стол.

Американската ядрена подводница бавно изплува на перископна дълбочина. В продължение на час внимателно проверяваха морето за пасивен сонар. В радиус от осемдесет километра нямаше кораби и други подводници.

Когато подводната лодка се стабилизира, капитанът нареди да вдигнат перископа. Видя само пустия океан и небето. Детекторите на електронни сигнали останаха безмълвни. Той спусна перископа.

— Първи и втори апарат са в готовност — докладва вахтеният.

— Ясно.

Капитанът погледна дигиталния часовник на компютъра. Четирийсет и четири секунди… четирийсет и три…

— Започвайте — нареди той.

Двайсет и шест часа по-рано бяха вдигнали антената си над вълните и бяха получили от един вашингтонски компютър шифрован сигнал, препредаден от сателит. После в продължение на двайсет и пет часа бяха плавали със скорост трийсет възела, докато стигнат до това място. Преди час, докато се намираха на сто и петдесет метра дълбочина, бяха намалили скоростта до три възела и бяха започнали пасивно търсене. Десет минути по-късно бяха засекли нискочестотен радиосигнал, обиколил цялата планета. Това беше заповедта за откриване на огън.

И сега бе настъпил моментът.

Капитанът погледна екрана на компютъра. Кой можеше да помисли, че президентът на Съединените щати ще заповяда да изстрелят ракети срещу Австралия? Светът ставаше все по-странен.

Секундите течаха. В момента, в който часовникът отчете нула, капитанът усети разтърсване. Сгъстеният въздух беше изтласкал ракетата томахоук от първия апарат.

Когато излетя от морската повърхност, крилете й се разтвориха и двигателят й се запали. Тя се издигна на неколкостотин метра височина и постепенно се хоризонтира. Вече се движеше на запад, почти право към целта. Докато летеше, ракетата получи сигнали от осем насочващи сателита и актуализира посоката си.

Шейсет секунди по-късно от водата излетя втора ракета и се понесе след първата.

Изпълнила задачата си, подводницата се обърна на изток и безшумно потъна под тропическите вълни.

В дългия коридор на конюшнята отекна насеченият неравномерен лай на автоматични откоси. После се разнесоха експлозии. Тракането на автоматите, по-мощният грохот на картечниците и екотът на взривовете се сляха в оглушителен тътен.

Пазачът ужасено зяпна Рип, погледна надясно и после наляво към главните врати.

Младежът понечи да се изправи на крака.

— Стой! — извика австралиецът и вдигна автомата. — Не мърдай.

Рип седна.

Пазачът стана и заднешком влезе в яслата зад себе си, за да не го виждат от двата входа на конюшнята.

— Ще чакаш някой да дойде и да те убие ли? — надвика грохота Рип.

Мъжът не знаеше какво да прави, това бе очевидно. Той отвори прозореца на яслата зад себе си и предпазливо надникна навън.

Рип се стегна. Това беше неговият шанс, само да успееше да се измъкне от конюшнята!

Няколко куршума се забиха в касата на прозореца, през който гледаше пазачът. В неподвижния въздух се посипаха трески и прах.