Стивън Кунц - Летяща чиния

Рип Кантрел тичаше по централния коридор на конюшнята и надзърташе във всяка ясла. Ако намереше кола и стигнеше до къщата, където се намираше Чарли…

Нищо. Четири адски нервни коня пристъпваха от крак на крак в яслите си, високо цвилеха и забелваха очи, ала в конюшнята нямаше дори количка за голф.

Стигна до отсрещния край и надникна през цепнатините между дъските на вратата. Два танка се спускаха по склона, войници тичаха към окопите в подножието на хълма, над далечните дървета се вдигаха валма дим.

Пред погледа му нещо улучи единия танк. Той се разтърси и от отворения купол блъвна огън и дим. Танкът спря. През люка на купола се опита да се измъкне войник. Дрехите му горяха. Лицето му беше почерняло. Той се свлече напред по очи.

Рип се върна обратно в конюшнята, отвори една странична врата и откри склад за вино. Върху една бъчва имаше сребърен поднос с две празни чаши.

Провери в централния склад. Инструменти, седла, юзди, метли, чували със зоб… и врата. Отвори я. Надолу водеше стълбище. Той запрескача стъпалата и след миг чу вратата да се захлопва зад него.

Долу имаше тесен коридор, който завиваше надясно към къщата. Подземният тунел бе осветен от електрически крушки на всеки десетина-петнайсет метра. Рип се затича напред.

Стигна до друго стълбище. Вратата горе не беше заключена. Озова се в тесен коридор.

Стори му се познат…

Бе идвал тук и преди! Намираше се под къщата. Продължи да тича, стигна до врата със стъклено прозорче, погледна през него и видя кухнята. Вътре не се мяркаше никой.

Като вървеше приведен и се криеше зад плотовете, той прекоси помещението и надникна в трапезарията.

От прозорец на прозорец се движеше мъж с автомат и гледаше навън.

Рип се озърна назад. Видя някаква точилка и я вдигна. В този момент вратата на трапезарията се отвори и той се наведе надолу.

Мъжът навлезе между плотовете. Докато минаваше припряно покрай Рип, младежът го удари с точилката по коляното.

Онзи тежко се стовари на пода и изруга. Преди да успее да завърти автомата си в тясното пространство, Рип го фрасна с точилката по главата. Разнесе се отвратителен звук от удар на дърво по череп. Австралиецът се строполи на пода с грозна псувня.

Рип изскърца със зъби. Трябваше да го удари по-силно, да рискува да му строши черепа. Отново замахна с точилката, ала този път вложи повече сила.

Мъжът се отпусна неподвижно.

Рип взе автомата, провери пълнителя и дръпна затвора. Да, зърна проблясък на месинг.

Предпазителят трябваше да е онова лостче там. Беше вдигнат.

Достатъчно бе ходил на лов като тийнейджър, за да познава оръжията, но никога не беше държал истински автомат. В джобовете на австралиеца откри два резервни пълнителя.

Мъжът беше в безсъзнание. Или мъртъв. Рип докосна сънната му артерия. Имаше пулс. Опипа черепа му на мястото на удара — имаше цицина колкото яйце. Черепът обаче бе здрав.

Насочи автомата напред и се измъкна от кухнята, мина през трапезарията и продължи навътре в къщата.

Капитан Коки Овада от японските сили за самоотбрана залегна до вратата на хангара и се опита да си поеме дъх. Четирима негови бойци допълзяха при него.

Беше пристигнал с шестима души, но двама вече бяха мъртви.

Овада натисна бутона на микрофона върху опакото на лявата си длан.

— Червен едно е при вратата на хангара. Влизаме.

— Тук син едно, ясно. — Син едно беше започнал деня с двайсет и двама командоси. Коки Овада не го попита колко са останали живи.

— Червен две, отвори вратата.

Лейтенант Кавагучи изпълни заповедта и Овада се хвърли вътре с насочен напред автомат.

Не забеляза хора.

Летящата чиния се намираше в средата на помещението.

Овада обходи с поглед сумрачния хангар, готов да открие огън. Не се мяркаше жива душа.

Остави двама от хората си навън, после заедно с Кавагучи се приближи към летящата чиния.

Невероятно. Беше толкова голяма, толкова…

— Червен едно!

Овада погледна Кавагучи, който посочи кърваво петно на бетонния под. Капитанът кимна, обърна се към летящата чиния и я обиколи. Дюзите за отработилите газове сочеха към задната стена, следователно машината бе обърната към затворената врата на хангара.

— Червен три, твоя е.

Червен три беше пилот изпитател. Задачата на Овада бе да го заведе там заедно с неговия колега Червен четири. За нещастие Червен четири преди десет минути беше улучен от куршум и бе умрял на място.

Сега всичко лежеше върху плещите на Червен три, капитан Икеда. Той беше разговарял по секретния сателитен телефон с японските инженери, които бяха проучили летящата чиния — и сега се намираха в безопасност в къщата — затова знаеше къде е люкът. За съжаление нямаше представа как да го отвори. Винаги американката го бе отваряла и затваряла и японските инженери не искаха да ги заподозре, като я попитат как го прави. В края на краищата не можеше да е чак толкова сложно.