Стивън Кунц - Летяща чиния

Докато Червен три разглеждаше заключващия механизъм, Овада проучи електрическата врата на хангара. Когато настъпеше моментът, просто щеше да натисне бутона.

Капитанът си позволи да се усмихне. Всичко вървеше добре.

Ред Шарки и Роджър Хедрик бяха в дъното на стаята и с помощта на радиостанцията на Шарки се опитваха да овладеят положението. Чарли Пайн седеше на огромен фотьойл далеч от прозорците, обърната с лице към вратата. Отново държеше ръце в джобовете на якето си и стискаше ръкохватката на валтера.

Нямаше представа защо никой не е открил Ръгби. Може да са го намерили и да са решили, че е убит от японските командоси. Може Хедрик да не дава пукната пара за него. Тази възможност е най-вероятна, заключи тя. Милиардерът се разпореждаше с хората си като с пионки.

Пистолетът в джоба й даваше излишно спокойствие и Чарли го съзнаваше. Опита се да прецени ситуацията. Но вече бе взела решение: ако някой проявеше агресивни намерения към нея, щеше да стреля.

Наблюдаваше Пиеро, който видимо нервничеше, и австралийските политици, които се опитваха да повикат някого на помощ по телефона. Те седяха един до друг на пода пред бюрото. Накрая явно прозряха, че връзките сигурно са прекъснати, отказаха се от опитите и обгърнаха коленете си с ръце.

Чарли първа видя Рип, когато младежът провря глава иззад касата на вратата и надникна вътре. И той я видя.

Тя се озърна наоколо, стана от мястото си и се запъти към вратата. С периферното си зрение забеляза, че Хедрик се изправя и побутва Шарки.

Излезе навън и видя Рип. С автомат в ръце.

— Можеш ли да застреляш някого с това нещо? — попита Чарли.

Отговори й изражението на лицето му.

Тя взе оръжието, свали предпазителя, върна се в библиотеката и насочи автомата от хълбок към Ред Шарки, който крачеше към нея с пистолет в ръка.

Оказа се адски бърз — метна се настрани в мига, когато автоматът изтрака. Куршумът разби стъклената вратичка на шкафа до Хедрик, който моментално залегна.

Изведнъж на всички присъстващи им се прииска да се опънат на пода.

Чарли стреля повторно по Шарки и този път го улучи. Ранен, той откри огън, но куршумът отхвърча към тавана.

Американката опря приклада на автомата на рамото си, прицели се и застреля Ред Шарки в гърдите.

— Мамка му! — възкликна Рип и я хвана за ръка. — Да вървим!

Един от главорезите на Хедрик лежеше на пода и без да откъсва очи от Чарли, понечи да извади пистолета си. Тя застреля и него, обърна се и тръгна след Рип.

— Няма да е лесно да се доберем до хангара — извика Чарли, докато тичаха по коридора.

— На горния етаж! Да се качим на горния етаж! В стаята с прозорци!

— На покрива ли? Защо?

Рип се насочи към стълбището и запрескача стъпалата. Чарли нямаше друг избор, освен да го последва.

Ракетите томахоук стигнаха до австралийския бряг на север от пристанището на Сидни. По това време вече бяха превключили на режим, който им позволяваше да следват очертанията на релефа. Летяха едва на шейсетина метра над земята. Радарите в носовете им сканираха траекторията за препятствия. Минаха над ниски хълмове и заобиколиха радиокула, като през цялото време сверяваха изчислената си позиция с информацията от сателитната система за глобално позициониране. Почти не се налагаха корекции.

Червен три, капитан Икеда, повика Коки Овада при летящата чиния.

— Не мога да отворя люка — видимо ядосан, призна пилотът изпитател. — Не се сещам как да го направя.

— Има ли друг начин да влезем?

— Не и ако искаме да излетим.

— Продължавай да опитваш.

Овада се обади на Син едно по радиостанцията и поиска информация за положението.

— Отблъснахме ги. Явно никой не бърза да напусне окопа или бункера си.

— Ами хората в къщата?

— Още са там. Преди известно време някой стреля през един прозорец, но после престана. Успяхте ли да се качите на летящата чиния?

— Работим по въпроса. — Овада се обърна към пилота: — Трябват ли ти инструменти?

— Инженерите казаха, че американката отваряла люка с ръка. Без инструменти.

— Не бързай — каза му капитанът със спокойствие, каквото всъщност не изпитваше. За да му даде време да помисли, той се върна при другите двама до отворената врата.

Овада коленичи на пода.

Бяха толкова близо! И все пак, ако не успееха да се качат на летящата чиния, щеше да се наложи да я унищожат. Единият от войниците, които бяха залегнали до хангара, носеше две оптично насочващи се противотанкови гранати. Вече бяха използвали две: една срещу укрепения бункер и втора срещу танк. Бойната глава щеше да пробие дупка в летящата чиния и да предизвика пожар. Щяха да довършат работата с някоя и друга магнезиева граната, хвърлена през отвора. Би било ужасна загуба, със съжаление си помисли Овада.