Стивън Кунц - Летяща чиния

— Къде е тя?

Инстинктивно знаеше, че щом проговори, с него е свършено.

— Цялата нощ е на наше разположение, господин Кантрел. Имаме цяла нощ да ви причиняваме болка. Повярвайте ми, тия хора могат да ви причинят повече болка, отколкото сте способен да изтърпите.

Рип се опита да избърше кръвта от носа си с ръка. И за малко да не забележи, че Хедрик кима на Тони, който реагира моментално. Младежът едва успя да отметне глава по посока на силата на удара.

Оставиха го да лежи на земята. Милиардерът стоеше точно извън обсега на краката му.

— Никой няма да ви се притече на помощ — каза той. — Имам близо трийсет души, които са обградили целия район. Изолирали сме го от външния свят. Не можете да избягате, дори да ви развържем ръцете и да ви дадем един час преднина.

Хедрик се взираше в Рип и го измерваше с поглед.

— Счупи му крака — нареди той на Тони.

— Как разбрахте, че съм тук? — попита Рип. Гласът му бе дрезгав.

Австралиецът спря Тони с ръка.

— Щом разбрах кой е отмъкнал летящата чиния от пустинята, наредих да подслушват дома на майка ви и телефона й. Чакахме да й се обадите, напразно, естествено. Накрая вие се появихте. Не можете да ми се изплъзнете, Кантрел. Светът е прекалено малък. За един час мога да събера цяла армия във всяка точка на планетата.

— Вали ли? — обади се един от зяпачите. — Дъжд ли чувам?

Хедрик погледна към мъжа.

— Ако се доберете до летящата чиния, как ще я измъкнете оттук? — попита Рип.

— Запознайте се с хер Цвернеман — отвърна милиардерът. — Най-добрият пилот изпитател в Европа. — Цвернеман пристъпи в светлия кръг. — Щом вие можете да пилотирате летящата чиния, Кантрел, и той ще може. Способен е да управлява всичко, стига да има крила или роторни перки.

— Някои явно са готови на всичко за пари — тъй като трябваше да каже нещо, измърмори Рип.

— Напълно прав сте, Кантрел. Напълно прав. И аз съм един от тях. Готов съм на всичко, за да получа летящата чиния. Ще я купя от вас още сега, ще ви измъчвам, ще накарам да изнасилят майка ви, каквото се наложи.

— Оставете майка ми на мира.

— Каквото се наложи.

Лицето адски го болеше.

— Казахте, че ще я купите. За колко?

— За един милион долара.

— Много щедро. Вие ще я продадете за сто и петдесет милиарда !

— Аз възнамерявам да спечеля като посредник. Един милион долара за вас, това е вашата печалба. Или приемете, или ще получа сто и петдесет милиарда долара за вашата кожа.

— Моята кожа не струва толкова.

— Тагарт! — Хедрик извика името така, като че ли викаше иконома си.

Бил Тагарт се приближи в кръга на светлината, за да го види Рип.

— Кажете му колко ви платих, Тагарт.

— Плати ми един милион, Рип. В брой. И ми плати още сто хиляди, за да дойда с него тая вечер. Дай му летящата чиния и двамата с теб ще можем да се оттеглим, и няма да ни се налага да работим повече нито ден до края на живота си.

Рип погледна Хедрик, погледна Тагарт и изплю кръв върху предницата на ризата си.

— Ти си мръсник, Тагарт.

— И така да е. Един милион долара са си един милион долара. И когато си мъртъв, просто си мъртъв.

— Ако умра, Роджър Хедрик никога няма да получи летящата чиния.

— Стига — изсумтя милиардерът. — Изгубих достатъчно време. Знаете, че не мога да ви убия. Но мога да убия майка ви. Ако не отговорите на въпросите ми, още сега ще пратя няколко души при нея. Да започнем с един лесен въпрос: кой изкара летящата чиния от хангара в Австралия?

— Моля?

Рип беше получил няколко жестоки удара, затова отначало не разбра какво го питат.

— Кой я изкара от хангара ми и я издигна до атриума, за да ви вземе с Пайн?

— Наистина ли не знаете?

Хедрик дълбоко си пое дъх.

— Търпението ми се изчерпва, малкия. За последен път те питам, къде е летящата чиния?

Рип отпусна глава и избърса кървавия си нос в рамото си. Не очакваше удара на Тони. Болката избухна в скулата му.

Озова се проснат по очи с прахоляк в устата. Претърколи се по гръб и се опита да фокусира погледа си върху Хедрик.

Милиардерът разговаряше с Тагарт и Цвернеман, които бяха с една-две крачки по-близо до езерото. Стояха срещу Хедрик и в следващия момент се издигнаха във въздуха. Последваха ги сухи листа, съчки и буци пръст.

Тагарт изкрещя. Цвернеман извика нещо на немски, навярно ругатня.

Хедрик бързо заотстъпва назад, без да откъсва поглед от издигащите се нагоре мъже и черния силует над тях, по-тъмен от нощта.

— Господи! — ахна някой и насочи фенерчето си нагоре. Лъчите на фенерчетата и автомобилните фарове се отразиха в лъскавия мокър търбух на летящата чиния, увиснала във въздуха над издигащите се мъже.