Стивън Кунц - Летяща чиния

И едва сега видя лицата, които го наблюдаваха. Море от лица, хиляди, натъпкани на всеки квадратен сантиметър в музея. Увиснали от тавана при самолета на братя Райт, където бяха „Духът на Сейнт Луис“ на Линдбърг и Бел Х-1 и Х-15 на Чък Ягър.

Рип угаси реактора, свали компютърния обръч и разкопча коланите.

Когато се изправи в средата на кабината, той спря и за последен път се огледа.

— Дошла си точно, където трябва, момиче — каза гласно и се наведе да отвори люка.

Първите хора, които видя, бяха чичо Артър и Чарли Пайн. Той едновременно прегърна Чарли и се ръкува с Артър.

— Здрасти, Чарли!

— Здрасти, Рип!

— В момента те показват по телевизията в целия свят — надвика глъчката на тълпата чичо му.

— Щом всички ме гледат, защо да не им направим малко театър — каза на Чарли младежът и я целуна.

— Какво ти е на окото? — когато откъснаха устни един от друг, за да си поемат дъх, попита Чарли. — И на шията? — Белезите от ноктите на Хедрик едва бяха зараснали.

— Злополука. После ще ти разкажа.

— Ела да те запозная с директора на музея — рече Артър и го хвана за ръка. Рип се ръкува с някого. — Трябва да се качим горе, за да подпишем някои документи — прошепна в ухото му чичо му.

Директорът ги поведе по стълбището към втория етаж на сградата, където ги посрещнаха фотографски светкавици и обективи на телевизионни камери. Когато влязоха в административната част на музея, най-после останаха сами.

Щом затвори вратата на кабинета си, директорът отново стисна ръката на Рип.

— Приятно ми е, господин Кантрел, много ми е приятно. За нас е чест, че дарявате летящата чиния на музея.

Рип само кимна с глава.

— Ето документите за прехвърляне на собствеността. Може би не е зле да ги прочетете? — рече Артър.

— Кой ги е писал? — попита Рип.

— Аз.

Младежът взе подадената му от директора химикалка, подписа три копия и подаде едното на Артър.

— Оставих люка отворен.

— Госпожа Пайн ни оказа неоценимо съдействие и сутринта ни обясни всичко, което знае за машината, включително как се отваря люкът.

Рип отново кимна.

— Трябва да ви предупредя, че при издигането на летящата чиния от земята всеки, който се намира под нея, ще загине.

— Според условията на вашето дарение ние нямаме право да летим с кораба. И ви уверявам, че ще демонтираме реактора колкото може по-скоро.

Директорът искаше да се запознаят с някои негови служители. Рип се ръкува с още хора, усмихваше се, без изобщо да се опитва да помни имената им.

— Може би не е зле да кажете няколко думи на публиката, да отговорите на някои въпроси на пресата…

— Не, благодаря — отвърна Рип Кантрел.

— Президентът е тук. Помоли да се запознае с вас.

Рип се опита любезно да отклони молбата.

— Гласувал съм за опонента му. Може би някой друг път, а, когато поостарея.

С тези думи той изведе Чарли и Артър от административното крило през странична врата и се запровира през тълпата. Озоваха се на балкон, от който се виждаше летящата чиния, заобиколена от народ.

Останали анонимни сред множеството, блъскани и настъпвани, накрая те стигнаха до парапета на балкона. Артър посочи „Духът на Сейнт Луис“.

— Ти взе правилното решение, Рип. Точно тук е мястото на летящата чиния. — Вперил поглед в долния етаж, той опря лакти върху парапета.

Топлата шаваща тълпа притисна Рип и Чарли един към друг.

— Можеш пак да ме целунеш, ако искаш — прошепна тя.

Президентът и ръководителите на парламентарните групи разглеждаха летящата чиния, докосваха я, прокарваха длани по колесниците и дюзите, докато музейната охрана и агентите на тайните служби задържаха навалицата.

— Наблизо има ли свестен ресторант? — час и половина по-късно попита Рип. Тримата крачеха по улицата.

— Защо реши да дариш летящата чиния на музея? — попита го Артър.

Рип им разказа за нощта при езерото, за Хедрик, Тагарт и немския пилот изпитател. Чарли все по-силно стискаше дланта му.

— И какво направи с труповете?

— Мауна Лоа на Хаваи тъкмо изригваше. Хвърлих ги в кратера.

Бремето на летящата чиния беше паднало от плещите му, слънцето приятно грееше, Чарли го държеше за ръка… Бе време да превключи предавката, да се завърне на земята.

— Какво носиш в куфарчето, чичо?

— Патенти. Спомняш ли си компютъра, който двамата с теб свалихме от летящата чиния?

— Да.

— Открих как да включа лазерен принтер към него. Сутринта с Чарли подадохме документи за двайсет и шест патента, базирани на технологията на летящата чиния.