Стивън Кунц - Летяща чиния

Когато достигнаха средата на разстоянието до кораба, пищящите Тагарт и Цвернеман бяха смазани.

— Божичко! — извика Хедрик. Той се наведе над Рип и изкрещя в лицето му: — Какво стана?

— Земята и летящата чиния се отблъскват взаимно. Летящата чиния ги смаза.

Рип с усилие се изправи на колене. Смачканите трупове висяха на пет-шест метра във въздуха между летящата чиния и земята, уловени в антигравитационното поле. Кръвта им показваше границите на полето. Телата сякаш бяха сплескани върху лабораторно предметно стъкло.

— В езерото. Искаш ли да си следващия?

Роджър Хедрик го хвана за ръката и рязко го дръпна.

— Ще трябва да дойдеш с мен, малкия.

Летящата чиния се приближи към тях. Мъжете наоколо се пръснаха като пъдпъдъци.

Рип все повече приближаваше кораба. Движението му вдигаше във въздуха нови листа, боклуци и чакъл. Когато усети, че олеква, той се обърна и се хвърли с протегнати ръце към бронята на най-близката кола. Успя да се хване в момента, в който краката му се откъснаха от земята. Увисна с главата надолу, притеглян от летящата чиния също като Тагарт и немския пилот.

Хедрик се бе вкопчил в кръста му.

— Кой е в чинията? — извика милиардерът. — Кажи им да спрат! Ще убият и нас!

Той също бе издигнат над земята и краката му сочеха към летящата чиния.

— Накарай ги да се отдалечат, малкия, иначе ще те взема със себе си.

Рип стискаше с всички сили бронята на колата. Ръбовете й и найлоновото въже на китките му болезнено се впиваха в плътта му.

Усещаше, че ръцете на Хедрик се изплъзват.

Пръстите на Рип издържаха тежестта на двама мъже. Само как го болеше…

— В летящата чиния няма никой, нали? — изсъска австралиецът. — Тя се подчинява на теб!

Колкото и да бе невероятно, милиардерът прояви изключителна физическа сила, като пусна дясната си ръка и я премести на рамото на Рип. После и лявата. Той обви крака около тялото на младежа и успя да го стисне за гърлото.

Доближил лице само на няколко сантиметра от неговото, Хедрик го душеше. Очевидно беше изгубил разсъдъка си.

— Ще убиеш и двама ни — успя да изхрипти Рип, докато пръстите на възрастния мъж се стягаха като менгеме.

— Тя е моя! — изсумтя Хедрик. — Моя! — И с всички сили натисна гръкляна му.

Рип заби колене в корема му, после в слабините и продължи да го рита, като се мъчеше да си поеме дъх.

Роджър Хедрик изкрещя и го изпусна. Ноктите му издраха кожата на младежа и разкъсаха ризата му, докато австралиецът излетя нагоре към очакващата го летяща чиния…

Рип незабавно отдалечи кораба. Когато антигравитационното поле го освободи, той пусна бронята на колата и се строполи на земята.

Един от смазаните трупове падна наблизо сред дъжд от кръв.

Други два продължаваха да висят в преходната зона между земята и летящата чиния. Единият беше на Хедрик.

Тони се приближи до Рип, без да откъсва очи от неподвижния кораб. Главорезът бе готов да си плюе на петите.

— Ти спечели, малкия — каза той и повиши глас: — Да се махаме оттук.

— Да не си се побъркал! — викна някой от другите. — Тая летяща чиния струва милиарди!

— Не ставай глупак — горчиво го скастри Тони. — Хедрик е мъртъв. Искаш ли да го последваш, да бъдеш смачкан като буболечка? И кой ще плати точно на теб, даже да успееш да се докопаш до кораба?

Рип насочи летящата чиния към най-близкия автомобил. Предният край на колата се издигна на около метър във въздуха. Той спря чинията и остави колата увиснала, докато мъжете се хвърлиха по останалите автомобили и припряно дадоха заден ход. Накрая отдалечи кораба на няколко метра, колкото да освободи висящата кола.

Неколцина от останалите мутри се втурнаха към автомобилите. Други неспокойно останаха по местата си, като осветяваха летящата чиния с фенерчетата си.

— Тръгвам си — заяви Тони. — Всеки, който иска да вземе летящата чиния от малкия, може да се ръкува с Роджър Хедрик в ада. — Той седна зад волана на най-близката кола и запали двигателя.

Рип остави летящата чиния където си беше и се запъти към хижата.

Зад себе си чу затръшване на автомобилни врати, рев на двигатели и хрущене на чакъл под гуми.

В кухненското чекмедже имаше нож. Рип успя да се пореже, но накрая освободи подутите си китки от найлоновото въже.

Седна на пода под светлината на газената лампа, избърса кръвта от лицето си с ризата и се заслуша в жабите и щурците.

„Кантрел е собственик на летящата чиния, постанови съдията“ — тръбеше заглавието. Президентът намръщено прочете репортажа.