Стивън Кунц - Летяща чиния

Рип вдигна поглед към морето от звезди, сякаш на една ръка разстояние.

— Не можехме, Бил — тихо отвърна той. — Трябваше да я изкопаем, защото ни е в природата да си задаваме въпроси, да търсим отговори.

— Може би тъкмо затова са дошли и те — отбеляза Дъч.

Солди, Рип и Дъч поведоха задълбочена дискусия за физическите условия за влизане в атмосферата, а Бил Тагарт се отдалечи в мрака. Когато излезе извън светлината на лагерните лампи, той бързо закрачи към палатката с провизиите. На светлината на джобното си фенерче Тагарт намери сателитния телефон, разгъна кръглата му антена и го включи.

Извади тефтерчето от джоба на хълбока си и насочи лъча на фенерчето към него. Набра желаната честота, вдигна слушалката и зачака телефонът да се свърже със сателита. После набра дълга серия от цифри на клавиатурата и отново зачака. Пак погледна цифрите. Нали това беше кодът на Австралия?

Чу телефона да звъни. Отговори му сънен глас.

— Тук е Бил Тагарт. Там ли е Невил?

— Кой Невил?

— Само Невил.

— Ще проверя. Повтори си името, приятел.

— Бил Тагарт.

— Чакай.

Минутите течаха. Една, после още една. Тагарт погледна през капака на палатката трите фигури в светлината около лагерната печка. Не бяха помръднали.

Накрая се разнесе същият глас.

— Невил го няма. Защо не ми кажеш какво искаш, приятел?

— Запознах се с Невил преди около година и половина. В Сингапур. Той ми спомена, че бил готов да купи някои сведения.

— Тоя Невил… — неангажиращо рече мъжкият глас.

— Имам информация за продан. Много е ценна.

— Всяка информация има цена. Въпросът е дали е ценна за нас. Ще обсъдим цената след като преценим с какво разполагаш. Съжалявам, обаче ние работим само така. Трябва да ни се довериш.

— Откъде да знам, че ще играете честно?

— Както казах, трябва да ни се довериш. Е?

— Не.

— Добре, имаш ни номера. Ако…

— Чакай, чакай! Трябва да помисля малко.

— Няма какво да мислиш, приятел.

Солди се беше изправил и се взираше в мрака към кораба. Рип лежеше на пясъка и зяпаше звездите. Дъч пиеше кафе.

— Работя в една петролна компания — каза Бил Тагарт на мъжа от другия край на линията. — Участвам в сеизмично проучване в пустинята Сахара. Ще ви дам координатите след малко. Открихме нещо, нещо изключително, което според мен ще заинтересува Невил и неговите колеги.

— Слушам те, Бил. Разказвай.

— Искам два милиона долара.

— Аз пък искам десет.

— Говоря сериозно.

— Слушам те, приятелю. Ти плащаш за разговора.

Капитан Катлийн Съливан беше дежурна в оперативния център на космическото командване в Колорадо Спрингс, щата Колорадо, когато един от сержантите техници я повика при компютърния си пулт.

— Обработвахме данните от екваториалния сателит, когато компютърът откри аномалия. Струва ми се, че трябва да хвърлите един поглед.

— Добре — съгласи се Съливан.

— Районът, който виждаме, е Сахара, границата между Либия и Чад. Според компютъра въпросната зона е на няколко метра в територията на Либия, но доколкото си спомням, точната граница не е официално установена.

— За какво става дума? — рязко попита Съливан. Не беше в настроение за дълги встъпления.

— Ето. — Сержантът натисна един от клавишите на клавиатурата и на екрана се появи картина. С помощта на трекбола той неколкократно уголеми образа. В центъра имаше идеален кръг. Техникът се отдръпна назад от пулта и сключи ръце на гърба си.

— Онова нещо в средата е метално, с висока отразяваща способност, диаметър двайсетина метра, и го нямаше там преди четири дни, когато за последен път правихме сателитна снимка на района.

Съливан се наведе към компютърния екран.

— Това е нещо ново за мен — промълви тя.

— И за мен. Ако не знаех, че е невъзможно, щях да кажа, че е летяща чиния.

— Или горната част на щерна.

— Там? Насред Сахара? — Техникът се пресегна към клавиатурата. — Наблизо има един автомобил.

— Хора?

— Най-малко един, може би двама. Ако имахме малко по-добър слънчев ъгъл, може би щяхме да регистрираме сянка…

Съливан се изправи и се намръщи.

— Не вярвате в летящи чинии, нали?

— Аз съм непредубеден човек, госпожо капитан. Непредубеден човек. Просто казвам, че кръглата форма прилича на летяща чиния. Може да е щерна. Може да е горният край на ядрен реактор. Може да е двайсетметров сенник за градинското парти на английската кралица.

Съливан взе бележника си и преписа серия цифри от компютърния екран, после откъсна листа.