Стивън Кунц - Летяща чиния

— Представете си какво предимство ще получим във всяка техническа област, ако притежаваме тези възможности сега — бавно каза държавният секретар.

— Какво препоръчвате? — попита президентът.

— Не можем да стоим със скръстени ръце и да гледаме как Хедрик продава такава технология на конкурентна държава, господин президент — заяви държавният секретар. — Той е откраднал летящата чиния от нас. Отвлякъл е пилота и я е принудил да го закара в Австралия.

— Тази технология трябва да облагодетелства американската промишленост — намеси се съветникът по националната сигурност. — Ако я получат китайците или японците, в бъдеще нашата икономика ще претърпи сериозни щети.

— Американската промишленост ли? — ужаси се Джо Бомбата. — Тази летяща чиния е съкровище за националната сигурност. Трябва да бъде засекретена в Зона петдесет и едно. Можем да я използваме като основа за ново поколение изтребители с такова техническо съвършенство, че войната да стане невъзможна. Представете си изтребители, които могат да летят в орбита и да се бият навсякъде по света, където се налага. Господин президент, войната е най-старият бич за човечеството и сега можем да се избавим от него. Американският народ определено заслужава най-големия дар — край на войната.

— Ами Русия? — попита някой. — Ами ако те получат летящата чиния?

— Те нямат шанс, ако Хедрик иска пари, но ако е готов на бартер…

— Не подценявайте руснаците — посъветва ги Джо Бомбата. — Като имате предвид с каква техника работят, те строят най-добрите самолети в света. Руските инженери са способни на чудеса, особено в металургията.

— Всички пренебрегвате един основен факт — каза шефът на кабинета О’Райли. — Човечеството не е готово да приеме, че във вселената съществува живот. Западната цивилизация е изградена върху представата, че човекът е уникален, че сме сътворени по божие подобие, че един мил старец с бяла брада някъде там горе се грижи за всеки от нас, за малките ни триумфи и сътресения, за раните и ужилванията ни, и се вслушва във всяка детска молитва. Нашата уникалност е основа на религията, философията, етиката и морала, на чувството за собствената ни стойност.

О’Райли обходи с поглед всички присъстващи.

— Не разбирате ли? Ние, хората, се справяхме чудесно и без летящата чиния. Приковани сме на тая малка скала, която обикаля около скромна звезда в периферията на грамадна галактика. Вие — той посочи държавния секретар, — вие искате да смъкнете завесите от небето, да покажете на всички колко е незначителен човешкият живот на фона на общата схема на нещата. След като унищожите основите на човешките взаимоотношения, с какво ще ги замените?

Държавният секретар взе дистанционното управление и включи телевизора в ъгъла на стаята. Предаваха за летящата чиния. Тя превключи канала и попадна на кадрите от Куурс Фийлд. Професор Солди беше на третия канал и показваше снимки от вътрешността на летящата чиния, които бе направил в пустинята.

Държавният секретар посочи екрана.

— Не можете да запазите тайната — заяви тя на О’Райли.

— Можем да направим нещо друго — отвърна Джо Бомбата. — Можем да разчистим кашата. Можем да проучим технологиите на летящата чиния и в същото време да отречем, че съществува. Солди рано или късно ще миряса. След като няма нови открития, медиите ще насочат вниманието си към нещо друго. След година летящата чиния ще бъде забравена.

Поспориха още малко, докато всички си казаха думата. Последвалото дълго мълчание бе нарушено от президента.

— Е, какво решаваме? — Той бършеше челото си с носна кърпичка и размазваше грима си.

Никой не му отговори.

— Съгласни ли сме поне, че трябва да опитаме да си върнем летящата чиния… преди новият собственик да я вземе от Австралия?

Всички едновременно заговориха. Когато президентът все пак успя да въдвори ред, държавният секретар взе думата.

— Австралийците ще го приемат като акт на агресия.

— Всичко си има цена — отвърна съветникът по националната сигурност. — Летящата чиния ще отиде при оня, който най-много я иска. Трябва да решим дали това сме ние.

Джо Бомбата поклати лъвската си глава.

— Всички грешите. Имаме само една възможност. Ако не вкараме летящата чиния в хангара на Зона петдесет и едно, трябва да я унищожим.

След като мина през паспортната проверка и митницата на летището в Сидни, Рип взе такси и си намери хотел. Отдавна вече беше ден, ала той имаше проблем с преодоляването на часовата разлика.