Стивън Кунц - Летяща чиния

Разгледаха кабината и влязоха в машинния отсек. Единият учен носеше детектор за радиация, голям колкото лаптоп, и провери реактора и водния сепаратор.

— Изключително! — шепнеше другият, но през повечето време само мълчаливо слушаха.

Ръгби се настани на пилотската седалка. Отначало Чарли си помисли, че може и той да е пилот, после реши, че не е.

Хедрик обикаляше заедно с учените.

— Бихме могли да научим нещо повече, ако ни позволите да разглобим машините — каза единият.

— Можете ли да гарантирате, че после ще сглобите всичко както си е било?

— Не. Възможно е да има пломби и други неща, които няма да можем да възстановим.

На Чарли й омръзна да гледа как Ръгби седи на нейното място, затова се спусна през люка и седна до единия колесник.

Охраната — бяха осем, всичките въоръжени — не й обърна внимание.

След около час Хедрик слезе в хангара.

— Ще сме ви благодарни, ако ни направите кратка демонстрация, госпожо Пайн.

— Заредили ли сте летящата чиния?

— Хм… не. Не сме я докосвали.

— Ще ни трябва вода, колкото по-чиста, толкова по-добре.

— Водата от кладенеца е почти без никакви минерали и е съвсем чиста. Ежемесечно я проверяваме.

— Кажете на мутрите си да донесат маркуч.

Когато напълниха резервоара, Чарли нареди да отворят вратите на хангара.

Едва тогава се качи в летящата чиния и затвори люка след себе си.

— Моля, седнете и си закопчайте коланите.

Докато тя се закопчаваше, Хедрик застана до седалката й.

— Хм, госпожо Пайн. Знам, че сте най-дивият пилот на света и можете да спечелите шампионат по аеробатика, обаче карайте по-спокойно. — Той я погледна с вдигнати вежди. — Не се отдалечавайте много от фермата на височина, по-малка от триста метра. Не прелитайте ниско над градове и други населени места. Ясно ли е?

— Както кажете, господин Хедрик.

Чарли Пайн бавно издигна кораба от бетонния под, превключи на скорост и излетя от хангара. Професорите зяпаха. Явно не бяха и очаквали нещо подобно. Чуваше се само приглушено бръмчене от машинния отсек. Полетът беше плавен, без никакво усилие, дори когато Чарли запали ракетните двигатели и рязко увеличи мощността.

„Това е същността на свободата“ — помисли си тя, докато завърташе летящата чиния на триста и шейсет градуса при ускорение 2 g.

С периферното си зрение зърна Хедрик, който шепнеше нещо на учените. Това я откъсна от мислите й. Чарли хоризонтира кораба и в продължение на няколко минути се движи по права линия, после описа широк завой и се върна в имението.

Когато кацнаха в хангара, професорите пожелаха да видят компютрите в действие. Чарли включи главния бордови компютър, но не си сложи обръча и вместо това им показа различните дисплеи с помощта на клавиатурата. Хедрик не се намесваше, само наблюдаваше.

Когато американката угаси реактора, той нареди на Ръгби да я придружи до стаята й.

Тя охотно остави учените да дискутират с милиардера. Ръгби вървеше на три крачки зад нея като добре дресирано куче.

След заседанието с ръководителите на парламентарните групи американският президент бе потиснат и замислен. Заповедта му да открият огън по летящите чинии хвърлила електората в паника, заявиха депутатите. Те настояха да отмени бойната готовност и публично да увери страната, че при никакви обстоятелства няма да нареди или позволи прибързани военни действия срещу евентуални извънземни кораби с неизвестни военни възможности.

Президентът отстъпи пред исканията им. Разбирал гнева на избирателите. Бил допуснал грешка, призна накрая.

Затворен със съветниците си по националната сигурност, той изглеждаше разсеян, докато представителят на ЦРУ описваше положението. Лицето му беше сиво и потно, ризата му бе влажна. Летящата чиния ще бъде продадена, съобщи човекът от ЦРУ, на онзи, който предложи най-висока цена. Дори да сметна този факт за важен, президентът с нищо не го показа.

По някое време измърмори „Трябва да бъдем смели“, но не поясни какво иска да каже.

— Роджър Хедрик изглежда е решил да срине световната икономика, стига да извлече печалба от това — накрая заяви О’Райли.

Тази забележка като че ли стигна до президента. Той се сепна, ококорено се озърна наоколо и попита:

— Ценна ли е летящата чиния?

— О, да. Хедрик явно смята, че ще му донесе най-малко петдесет милиарда в брой. Ако я продаде на Русия и им позволи да я изплащат на вноски, може да вземе два-три пъти повече.

— Може би повече — обади се Джо Бомбата. Същия следобед той беше провел дълъг разговор с току-що завърналия се от Либия полковник, който оглавяваше групата за проучване на НЛО. Полковникът смяташе, че летящата чиния е безценна. — В нея е всичко — от компютри до металургия и двигателна система — обясни на сериозните хора Джо Бомбата. — Това е кораб, който лети в космоса и се връща, кораб, който може да го прави многократно. Все още сме на много години от такива възможности.