Стивън Кунц - Летяща чиния

Наведе се да погледне през илюминатора до аварийния люк. Мрак. Нищо не се виждаше. Явно имаше облаци.

Не можеше да престане да мисли за летящата чиния и Чарли Пайн.

Двете някак си бяха свързани толкова тясно, че да мисли за едната означаваше да мисли за другата.

Измъкна списанието от джоба на хълбока си и препрочете статията за Роджър Хедрик, като дълго се взираше в снимките.

Накрая затвори списанието и го пъхна обратно в джоба на дънките си.

Погледна отражението си в тъмното стъкло на люка. Това бе лицето, което беше видяла Чарли, когато го бе целунала.

Когато се изправи, младежът се усмихваше.

Новината, че предишния ден F-16 от националната гвардия на Мисури е изстрелял два сайдуиндъра срещу летяща чиния, беше тиражирана на първите страници по целия свят. Макар че от Пентагона засекретиха съобщението, някой в Мисури се беше обадил в местния вестник. Останалото, както се казва, бе история.

Аптекарят Реймънд Стокърт беше атакуван от тълпи репортери в дома си и в супермаркета, където работеше. Управителят на магазина го прати да си върви, за да освободи място за истински клиенти.

Белият дом неизбежно бе принуден да признае, че президентът е наредил на военните да патрулират в небето над страната и да свалят всяка срещната летяща чиния. Това съобщение предизвика дебати на Капитолия. Белият дом отново беше под обсада.

Президентът не се оправдаваше. Далеч от пресата, той ревеше на сътрудниците си:

— Естествено, че дадох заповед за стрелба! И пак бих я дал! Американският народ ме е избрал да браня американския начин на живот и аз ще го направя, за бога.

— Но, господин президент, има само една летяща чиния, пилотирана от двама американски граждани. Те определено…

— Изобщо не вярвам на тия приказки. Само една летяща чиния ли? Видяна на десетки места? Проклетите извънземни провеждат дезинформационна кампания, обаче не могат да ме заблудят!

— Господин президент, може би поне хипотетично трябва да обмислим възможността да… няма извънземни.

— Ако няма извънземни, тая летяща чиния е заговор на десните сили. Така или иначе, страната трябва да бъде защитена. А сега доведете репортерите. Искам обществеността да знае, че моето правителство е готово да защити американския начин на живот.

Фактът, че военните вече не патрулират в небето, някак се изгуби в общата суматоха. Джо Делаурио благодареше на Господ за това. Той седеше в кабинета си в Пентагона, гледаше телевизия и се чудеше защо всички други във Вашингтон са се побъркали.

Вечерта генералът участва в специално съвещание на Съвета на началник-щабовете. Представителят на ЦРУ бе категоричен: имало само една летяща чиния и тя била в Австралия.

— При Роджър Хедрик е — заяви той. — Принудил е пилота изпитател да я закара от Мисури в Австралия. И всъщност е бил вътре, когато оня Еф шестнайсет от националната гвардия е изстрелял ракети по нея.

— Президентът информиран ли е за това? — попита Джо Бомбата.

— Ще го информираме щом ни отдели време, господин генерал. В момента има заседание с ръководителите на парламентарните групи в Конгреса.

— Хмм — изсумтя Джо Бомбата.

— Да се върнем на въпроса, господа. Роджър Хедрик държи летящата чиния в ранчото си в Австралия. Той отправи покана към правителствата на Китай, Русия и Япония да пратят представители в имението му, за да разгледат летящата чиния и да направят оферти за нея. Възнамерява да я продаде на страната, която предложи най-висока цена.

— Защо му е на някого летяща чиния? — обади се един от присъстващите.

— Заради технологията. Нашите учени твърдят, че технологията вътре извънредно много ще допринесе за техническия прогрес на двайсет и първия век.

— Защо не са поканени Съединените щати?

— Аргументите на господин Хедрик не са ни известни — колкото можеше по-почтително отвърна представителят на ЦРУ, — но подозираме, че кани само страните, които няма да го съдят за право на собственост.

— Според тоя Хедрик колко ще му донесе летящата чиния? — попита председателят на съвета.

— Нашият източник твърди, че е споменал конкретна сума пред един от сътрудниците си: петдесет милиарда долара.

Когато Чарли се върна от разходката, Хедрик я очакваше. С него бяха двама учени, белокоси разсеяни мъже в евтини дрехи. Всички последваха милиардера до самолетния хангар, където беше летящата чиния. Ръгби се появи изневиделица и се присъедини към групата.

Машината бе там, където Чарли я беше оставила. Тя обясни на професорите и Хедрик основните принципи на функциониране на двигателната система, после отвори люка и ги въведе вътре.