Двамата Кантрел изразиха съгласието си.
— Не съм се забавлявала така от оня сексскандал с Бил Клинтън. Сутрин нямам търпение да включа телевизора и да прегледам вестниците.
— Сигурно знаете, че Рип е открил летящата чиния, докато е работил във вашата компания — каза Оли Кантрел.
— А, да. Това прави случая малко личен, не смятате ли?
— Личен е, да. Тъкмо затова сме тук. Преди няколко дни Роджър Хедрик отишъл във фермата на брат ми Артър в Мисури. Казал на Артър и Рип, че е собственик на „Уелстар Петролиъм“ и развил теорията, че летящата чиния принадлежи на компанията и следователно на него. После отвлякъл цивилния пилот изпитател и я принудил да закара летящата чиния в Австралия.
— Напълно в стила на Роджър, доколкото го познавам — кисело заяви госпожа Хигинботам. — Той мрази да му пречат.
— Артър се посъветва с мен, защото съм адвокат и му взимам съвсем скромен хонорар, ако изобщо му взема нещо. В хода на проучването си установих, че Хедрик не е собственик на всички акции на компанията, но наистина е мажоритарен собственик и държи едно от местата в директорския борд.
— Хедрик е собственик на десетина процента от акциите — уточни госпожа Хигинботам. — Аз притежавам или контролирам двайсет и осем процента и синовете и дъщерите ми имат малко повече от девет.
Оли Кантрел кимна с глава.
— Освен това научих, че покойният ви съпруг е основал тая компания, госпожо Хигинботам, а двамата ви синове са петролни специалисти.
— Сведенията ви са точни.
— Та ето какъв е проблемът. Летящата чиния е изключително ценна. Хедрик отчаяно я иска. В момента е при него, след като е извършил няколко престъпления, нито едно от които не може да се докаже в съда. Летящата чиния е в Австралия и той сигурно възнамерява да я използва за търговски цели. Рано или късно може да реши да попита адвокат за правото на „Уелстар“ на собственост върху летящата чиния по силата на откриването й от служител на компанията. Ще получи следния отговор: „Уелстар“ наистина може да претендира за собственост върху летящата чиния, но не особено основателно, тъй като младият Кантрел не я е открил в хода на работата си. Той не е бил назначен да търси летящи чинии. Племенникът ни е в положението на пощальон, който по време на служба намира долар на тротоара и го вдига. Доларът принадлежи на пощальона, а не на пощенската служба. Все пак като адвокат мога да ви уверя, че дори не особено основателните претенции за собственост върху ценна вещ са за предпочитане пред липсата на претенции. Проблемът за вас е там, че Хедрик е собственик на десет процента от компанията. Той спокойно може да реши да овладее контрола над „Уелстар“ само за да защити нейните претенции.
— И аз мога да защитя претенциите на компанията.
— Така е, госпожо. За ваше нещастие обаче Хедрик не е от хората, които обичат да делят с някого. И е закарал летящата чиния в Австралия. Даже да получите съдебно нареждане да я върне на Съединените щати, изпълнението му в най-добрия случай ще бъде проблематично.
Госпожа Хигинботам премести поглед от единия на другия и се почеса по челото.
— Какво предлагате, господине?
— Дошли сме тук с надеждата да успеем да ви убедим да продадете претенциите на „Уелстар“ на нашия племенник Рип Кантрел. Чрез тоя ход ще избегнете евентуалната опасност господин Хедрик да овладее контрола над компанията.
Госпожа Хигинботам почука по бюрото с показалец.
— И опасността племенникът ви да ме даде под съд ли?
Оли Кантрел разпери ръце.
— Може изобщо да не се стигне дотам, но има такава опасност, да, госпожо.
— Какво не ми казвате, а моят адвокат би искал да знам?
Оли се ухили.
— Той може би ще иска да се запознае със законите на Чад, където е открита летящата чиния. Обсъдих чадското законодателство с една нюйоркска кантора, която практикува в Африка. Моят човек ми съобщи, че не е успял да намери чадски закони, подзаконови актове и съдебни решения, които да се отнасят за намерена собственост. Както сигурно знаете, Чад е нещастна суха малка държава, управлявана от диктатор. Сигурен съм, че някой може да отиде там с много пари и законът ще бъде наложен. Това едва ли ще има особено значение за американския съд, но ще усложни нещата.
Госпожа Хигинботам опря длани върху бюрото и се изправи.
— Господа, искам да обсъдя въпроса с адвокатите си. Защо не се срещнем утре в десет сутринта?
Братята Кантрел станаха, ръкуваха се и си тръгнаха. Когато вратата след тях се затвори, госпожа Хигинботам се обади на адвоката си.
Читать дальше