Стивън Кунц - Летяща чиния

В Ню Саут Уелс беше три часът през нощта, когато Чарли Пайн най-после изключи телевизора. Роджър Хедрик не я бе повикал. Беше видяла самолета с руската делегация малко след полунощ, четиримоторен „Ту“. В хангара беше светло още два часа. Накрая угасиха повечето лампи.

Чарли изчака двайсет минути и отвори прозореца. Точно както предполагаше. На около метър и двайсет имаше голяма водосточна тръба. Покривът на верандата на долния етаж беше на около четири и половина метра височина.

Тя се покатери на перваза, за последен път огледа наоколо и се хвърли към тръбата.

За малко да не я улучи. Удари си главата във водостока и се плъзна около метър надолу, преди да успее да вклини крак между тръбата и стената.

Продължи да се спуска, като напрягаше мускули и се държеше с всички сили. Когато скочи на покрива, опипа устната си и изплю нещо черно. Кръв. Беше я прехапала. Болеше я и десният крак и тя го разтри.

После се придвижи на пръсти и легна по корем, за да надзърне през ръба.

На верандата някой пушеше цигара на дванайсетина метра от нея, гледаше в срещуположната посока и слушаше музиката, която се носеше през открехнатата френска врата. Пиано. Бах.

От време на време той се обръщаше и поглеждаше към моравата. От мястото си можеше да наблюдава хангара и конюшнята, осветени съвсем слабо.

Чарли бавно запълзя към отсрещния ъгъл на покрива. Докато оглеждаше района, реши да се провеси на ръце за водосточната тръба и да стъпи върху парапета на верандата. Колоната щеше да й помогне. Щеше да се падне зад нея и да скрие силуета й, ако пазачът погледнеше натам.

Тъкмо се канеше да прехвърли крак през ръба, когато пазачът се отдалечи от френската врата и се запъти в нейната посока.

Тя затаи дъх. Сега забеляза, че мъжът носи оръжие на ремък през рамото си.

Пазачът спря по средата на разстоянието помежду им и се загледа в хангара и конюшнята. Зад тях се издигаха планините под ясното нощно небе, обсипано със звезди.

Чарли Пайн чуваше далечната музика.

Пазачът за последен път дръпна от цигарата си и хвърли фаса. После се обърна и бавно се отдалечи към отворената френска врата.

Тя провеси крак и се спусна през ръба. Ръцете й поеха тежестта. Накрая стъпи върху парапета. Пусна тръбата и се наведе. Хвана се за парапета, оттласна се с крака и скочи в храстите до основите на верандата.

Остана клекнала долу и затаи дъх.

Пазачът трябва да беше останал с гръб към нея по време на цялото спускане, което бе продължило не повече от пет-шест секунди.

Чарли се запромъква покрай верандата към ъгъла на къщата и надникна от храстите.

Водена може би от шесто чувство, остана клекнала там. Изтече минута, после втора.

Чу стъпки, гласове. Залегна на земята зад храстите и предпазливо погледна между клоните.

Двама пазачи с автомати през рамо разговаряха и бавно се приближаваха към нея, като плъзгаха лъчите на фенерчетата си насам-натам.

Чарли затвори очи и наведе глава.

Когато шумовете напълно утихнаха, отново погледна. Наоколо беше чисто. Тя се надигна и надникна под парапета на верандата. Пазачът не се мяркаше.

Измъкна се от храстите и се затича към тъмния участък вдясно от конюшнята. Когато стигна там, тя се притисна към стената и се заслуша.

После бавно и предпазливо, като се придвижваше от една сянка на друга, заобиколи конюшнята и се запъти към хангара. Там покрай нея минаха още двама пазачи. Тя лежеше в една падинка и ако насочеха фенерчетата си към нея, щяха да я видят. Не я видяха.

С разтуптяно сърце Чарли пробяга последните няколко метра до служебната врата отстрани на хангара. Натисна бравата. Отключено. Пусна я и за пореден път се озърна наоколо. Над вратата висеше малка гола крушка, може би четирийсет вата. Пресегна се и я развъртя, докато угасна.

От напускането на стаята бяха изтекли дванайсет минути.

Отново натисна бравата. Открехна вратата и надникна вътре.

Хангарът беше голям. Имаше само една крушка, която светеше от гредите точно над летящата чиния.

Влезе и затвори вратата след себе си. В отсрещния ъгъл имаше бюро, на което светеше малка лампа. Някой седеше там и четеше.

Тя се огледа наоколо. Подобно на повечето хангари, вътре бе складирана транспортна техника, за която не можеха да намерят друго място. Чарли мина зад един самолетен влекач и залегна, за да погледне под него. Люкът на летящата чиния беше отворен.

Уф, как я привличаше! Ако успееше да се качи, можеше да прелети през затворената врата. Ракетните двигатели с лекота щяха да откъснат гигантската врата от пантите й.