Стивън Кунц - Летяща чиния

Насочи вниманието си към мъжа на бюрото. Беше се прегърбил над някакво списание. Наблюдава го в продължение на няколко минути и разбра, че всъщност спи. Господи, да! Идиотът бе заспал!

Безшумно се изправи. Носеше гуменки, които можеха да проскърцат на боядисания бетонен под, затова ги събу, завърза връзките една за друга и ги преметна през шия.

Мъжът на бюрото не помръдваше.

Чарли пое на два пъти дъх, изправи рамене и излезе от сянката. Запъти се право към летящата чиния, наведе се и се провря под отворения люк.

Надникна вътре…

Ръгби седеше до пилотската седалка. В скута му имаше пистолет, насочен към нея.

— Вече си мислех, че няма да дойдеш — каза той и си погледна часовника. — Седемнайсет минути.

Чарли Пайн се качи в летящата чиния и пусна гуменките си на пода. Пистолетът сочеше към корема й.

— За малко, маце — продължи Ръгби. — Не ми се щеше да…

Тя изби дулото с лявата си ръка и ритна главореза по лицето.

Главата му се удари в подиума и той изпусна оръжието, ала не падна. Чарли стабилно стъпи на левия си крак и отново го ритна с десния, като се целеше в ларинкса.

Не улучи. Изрита го по рамото.

Ръгби посегна към крака й. Тя ритна за трети път, но без обувки не можеше да нанесе достатъчно поражения.

Австралиецът я докопа за глезена и я дръпна на пода.

Удряше я по бъбреците, когато Хедрик нареди:

— Стига, Ръгби. Утре ни предстоят още полети. — Главата на милиардера се подаваше през люка.

— Тая тъпа кучка май че ми строши носа — изскърца със зъби мутрата и за последен път удари Чарли по бъбрека.

— Тц-тц! — изцъка с език Хедрик. — А ми дадохте дума, госпожо Пайн.

След обилна австралийска закуска Рип Кантрел се качи на взетата под наем кола и потегли от Батърст към имението на Хедрик. Докато шофираше на запад, крайбрежните планини скоро отстъпиха мястото си на тревиста равнина. Изглежда нямаше много вода, флората беше полупустинна. И все пак от двулентовия път се виждаше много добитък, който мирно пасеше сред оскъдните дървета.

Проблемът щеше да е влизането в имението. Подозираше, че търговците от Батърст, най-близкия град до ранчото на Хедрик, редовно влизат и излизат. Струваше си да проучи тоя въпрос. Докато пътуваше, внимаваше за фирмени ванове. Видя фурнаджийски пикап, който се връщаше в града, но иначе нямаше голямо движение. От време на време се разминаваше с камиони, по-рядко с леки коли.

Движеше се по особено дълга, скучна и пуста права отсечка, когато видя отбивка и портал. Охраняваха го най-малко трима души. Подмина го и видя табела с името на Хедрик.

Продължи на запад, като се озърташе за други пътища, входове, пазачи, каквото и да е. Петнайсетина километра нататък все още пътуваше покрай имението на милиардера.

Когато пътят превали нисък хребет, младежът отби и слезе да се разтъпче.

Пътят пустееше. От двете страни имаше огради, но не се виждаше добитък. Няколко дървета покрай поток и далеч на изток ниската Синя планина. От изток прииждаха облаци, които скоро щяха да скрият слънцето.

Тъкмо се канеше да се качи на колата, когато чу далечен глух тътен като от реактивен самолет, издигащ се с пълна мощност. Заслони очи и огледа небето на юг.

Вече се бе отчаял, когато го видя — черна точка ниско в небето. Движеше се с висока, но не свръхзвукова скорост.

После зави на север, издигна се и се понесе в неговата посока. От около шест километра Рип позна летящата чиния.

Същата вечер в хотел „Батърст“ четирима японци с костюми и вратовръзки седяха на една от масите близо до Рип. Явно бяха пристигнали следобед.

Младежът бързо забеляза, че гарвановочерните им коси са подстригани доста късо и изглеждат в идеална форма. Най-възрастният бе около трийсетгодишен. Четирима бойци, заключи той, и се зачуди какво ги е довело в тоя край на света.

Докато омиташе втората си голяма пържола, видя, че четиримата също имат добър апетит. Трябва да е от свежия въздух, реши американецът и отново се замисли как да мине покрай охраната на Хедрик.

След вечеря излезе да се поразходи в града. Само на две преки от хотела имаше голям магазин, макар че Батърст си беше малък град. Отзад бяха паркирани фирмени пикапи за доставки.

Влезе в магазина и закрачи по пътеките, като разглеждаше продукцията и пакетираните храни. Месарският щанд също бе добре зареден. Накрая избра две пасти и отиде да ги плати на касата.

Мъжът таксува покупката му без коментар. Рип излезе навън, извади едната паста и започна да я яде. Заобиколи отстрани на сградата и спря на място, откъдето можеше да наблюдава пикапите.