Стивън Кунц - Летяща чиния

— Домът на госпожа Кантрел. — Безизразен носов глас.

— Госпожа Кантрел, моля.

— За кого да предам?

— За сина й, Рип.

— Един момент.

Изтекоха няколко секунди. После задъхано се обади майка му.

— Добре ли си, Рип? Направиха ли ти… — Връзката прекъсна.

Той рязко изключи телефона. И погледна Хедрик.

— Взели са майка ми за заложница — каза на Чарли и Артър младежът.

Милиардерът се изправи.

— Още ли искате да се обадите в полицията?

Рип запрати телефона в стената на кухнята. Той отскочи и полетя обратно към дивана. Ръгби го вдигна от пода и го разгледа.

— Е — отново се усмихна Хедрик, — това е положението. Капитан Пайн, ще имам нужда от вашите услуги. Ще оставим тези господа тук невредими, ако се съгласите да ни закарате с летящата чиния в Австралия. Хората при майката на младия Кантрел ще си тръгнат. Всички ще са в безопасност и светът отново ще бъде същият.

Чарли се изправи. Тя погледна Артър, после Рип.

— Добре.

— Ей, Чарли, не оставяй тия типове да те баламосват — обади се Рип. — Те няма да посмеят да докоснат никого. Хедрик не иска да прекара остатъка от живота си зад решетките.

— Ръгби — изсумтя милиардерът.

Ръгби се запъти към Артър, който все още седеше, и понечи да го изрита по лицето. Рип се оттласна от дивана и се хвърли към краката на австралиеца. Двамата се строполиха на пода. Преди младежът да дойде на себе си, Ръгби го сграбчи за гушата и започна да го разтърсва като териер, хванал плъх. Рип чу, че Хедрик казва нещо, после всичко потъна в мрак.

Когато се свести, някой поливаше лицето му с вода. Хедрик бе приклекнал до него.

— Виждате ли? — каза той. — Като нов е. Няколко дни ще го боли гърлото, но той е млад.

Милиардерът доближи лице на сантиметри от неговото.

— Тя идва с нас, господин Кантрел. Ако се обадите в полицията и ни причините неприятности, госпожа Пайн ще пострада. Разбирате ли?

— Защо… — Гласните му струни не искаха да работят. Думите излизаха като дрезгав шепот. — Защо го…

— За пари, господин Кантрел. За пари. Летящата чиния е изключително ценна. Тя ще ме направи най-богатия човек на света.

— Гейтс е най-богатият…

Хедрик за пръв път се озъби.

— Ще го докарам до фалит онова копеле. — Той се изправи. — Хайде, госпожо Пайн.

Явно докато Рип бе лежал в безсъзнание, Чарли се беше качила на горния етаж, за да си облече униформения гащеризон. Новите й дрехи, пижамата и якето бяха в калъфка от възглавница, която носеше в лявата си ръка.

Тя се обърна и се ръкува с Артър. Рип успя да се надигне и да седне. Тъкмо се канеше да се опита да се изправи, когато Чарли се наведе и го целуна по устните.

— Благодаря, че се опита — прошепна тя.

И излезе от стаята. Хедрик я последва.

Ръгби и неговите главорези изчакаха около минута, после също си тръгнаха.

— Великолепна е, нали? — каза Хедрик, докато хората му отваряха вратите на хангара. На Чарли Пайн й се стори, че тъмната повърхност на кораба поглъща утринната светлина. — Разкошна е. — Милиардерът се приближи до летящата чиния, докосна я, прокара пръсти по гладкия преден край. После наклони глава и погледна Чарли Пайн, която също беше отпуснала длан върху корпуса. — Когато научих за летящата чиния, отначало не повярвах. Фантастика! Измама. Виждал съм и по-фини планове да ме лишат от парите ми. — Той изсумтя. — Като че ли е лесна работа.

Австралиецът погали повърхността и се втренчи в отражението си в тъмния метал.

— Вие ще станете мой пилот, госпожо Пайн.

— А ако не стана…

— О, вие няма да ми откажете! Майка ви преподава в едно училище във Вирджиния, баща ви строи къщи в Джорджия, сестра ви иска да стане художничка в Ню Йорк… Да продължавам ли? Кого да прибавя? Артър Кантрел, младия Рип?…

— Изнудването е престъпление в Америка, господин Хедрик. Както и отвличането и убийството.

— Госпожо Пайн, вие сте млада, красива и глупава. Ще направите каквото поискам и когато го поискам. Тази летяща чиния е изключително ценна. Искам я. Ще направя каквото е нужно , за да я получа. Разбирате ли? — Беше се приближил и се взираше в очите й. Клепачите му не мигаха, на лицето му не помръдваше нито мускулче. — Каквото е нужно!

Чарли се надяваше, че е успяла да овладее изражението си.

— Ще направите каквото поискам, госпожо Пайн, иначе никой няма да открие труповете.

— И после? Ще ме пуснете ли?

— Ще направя нещо повече. Ще ви платя за времето и услугите. Три хиляди щатски долара на ден, като започнем от днес. — Хедрик разоръжаващо и чаровно се усмихна. — Приемете тази задача като добре платена краткосрочна работа, госпожо Пайн, мен — като свой работодател.