Стивън Кунц - Летяща чиния

Пилотите зяпнаха полковника, като че ли си беше изгубил ума.

— Такава е заповедта, честна дума. Да сваляме всяка срещната летяща чиния. Обаче не искам да стреляте по нищо друго, освен по летящи чинии, шутове такива. Всеки, който стреля по самолет, по-добре да не се връща.

Затова, вместо да брои хапчета на щанда в аптеката на супермаркета, където работеше по пет дни седмично, петдесет седмици годишно, тази сутрин Реймънд Стокърт летеше с F-16 над Мисури, готов да даде първия изстрел във войната между световете. Това беше вторият му патрул за сутринта. И сега, за бога, точно пред него се издигаше истинска, ама съвсем истинска летяща чиния.

Реймънд щракна главния оръжеен ключ, издигна вертикално носа на изтребителя и натисна дросела напред. Какъв късмет! Летящата чиния се намираше едва на десетина градуса от оста на неговия самолет. Стиснал с две ръце щурвала, той завъртя носа към нея.

И естествено, първата ракета „Сайдуиндър“ засече топлинната следа на летящата чиния и Реймънд чу сигнала в ушите си.

Той натисна спусъка. Ракетата се понесе напред сред огън и дим. Вторият сайдуиндър също засече целта и Реймънд я изстреля. Остана неподвижен, докато изтребителят му изгуби скорост. Летеше на височина тринайсет хиляди метра, затова зави наляво и насочи носа надолу.

Когато за последен път я видя преди да изчезне на изток, летящата чиния бе само ярка точка светлина в небето.

Нямаше представа какво се е случило с двете ракети, които изстреля.

Чарли Пайн не забеляза изтребителя, но видя първия сайдуиндър, който кой знае защо не успя да прихване топлинната следа на летящата чиния. Докато профучаваше над купола, тя разпозна вида на ракетата.

Така и не зърна втория сайдуиндър, който, за щастие, остана без гориво само секунди преди да улучи кораба и премина през газовата следа на неколкостотин метра зад летящата чиния.

Чарли Пайн обмисляше дали да увисне над някой кораб в морето и да скочи през люка, оставяйки Хедрик и Ръгби на произвола на съдбата, ала ракетата мигновено проясни ума й. Австралия изведнъж й се стори добра идея.

Продължи да поддържа пълна мощност и ускори до около 4 g. Компютърният профил я водеше нагоре с постепенно насочване на носа на изток. Управляваше ръчно: не искаше Хедрик да открие, че компютърът може да ги отведе навсякъде, където пожелае пилотът.

Ускорението притискаше двамата австралийци към задната стена. Колкото по-високо в атмосферата се издигаха, толкова повече потъмняваше синьото небе.

Проверявайки състоянието на системите, превключвайки компютърните дисплеи само със силата на мисълта си, Чарли насочваше летящата чиния към космоса.

Влизането в орбита отне малко повече от петнайсет минути. Когато достигнаха орбитална скорост, тя угаси ракетните двигатели.

Хедрик и Ръгби плавно се издигнаха от задната стена.

Милиардерът радостно се засмя. Ръгби със сумтене се оттласна към Чарли.

— Курва такава! Ще ти дам да разбереш…

— Стига, Ръгби — спря го Хедрик.

— Да — каза Чарли Пайн. — Затваряй си устата, кретен.

— Моля ви, госпожо Пайн, не дразнете лъва — отново се засмя Хедрик. Той се оттласна с крака и се понесе през кабината, като ревеше от удоволствие.

През купола се виждаше източното крайбрежие на Съединените щати, макар че по-голямата част от Атлантика бе скрита под облаци. Тук-там имаше пролуки и през тях тъмнееше синият, почти черен океан.

Чарли завъртя летящата чиния така, че слънцето да я осветява напълно. Изпитваше възбуда, както винаги, когато я пилотираше. Пое дълбоко дъх и бавно издиша.

Хедрик стоеше до нея и се взираше през купола. Ръгби беше седнал и си бе закопчал колана.

— Какво приключение само! — ахна милиардерът. — Щастлив съм, че го доживях.

По дяволите! Чарли завъртя летящата чиния, за да му покаже Земята под тях, после се зае да въведе в компютъра траекторията за влизане в атмосферата.

— Двайсетина минути — каза му тя. — После ще започнем навлизането. Най-добре да седнете някъде.

— Не може ли да обиколим цялата Земя?

— Гледката е фантастична, обаче от компанията има какво да се желае. Когато достигнем прозореца за влизане в атмосферата, продължаваме направо за Австралия. Мога само да гадая за времето. Компютърът не е програмиран с нашите минути и секунди.

— Добре, госпожо Пайн — неохотно отвърна Хедрик и отиде да седне. — Вие сте пилотът.

След като главорезите на Хедрик заминаха, Рип и Артър мълчаливо продължиха да седят на верандата, всеки потънал в собствените си мисли.