Стивън Кунц - Летяща чиния

Мъжът, който влезе, беше малко над среден ръст, в идеална форма и със загар, който можеше да е само от солариум. Носеше тъмносин костюм с ръчно рисувана копринена вратовръзка. Той се огледа наоколо и спря пред Чарли.

И тогава Рип видя, че мъжът е най-малко седемдесетгодишен. От три метра разстояние можеше да му даде петдесет.

— Капитан Шарлот Пайн от Военновъздушните сили на Съединените щати — с едва доловим австралийски акцент каза той.

— Бях от Военновъздушните сили — спокойно отвърна Чарли. — Сега за вас съм само госпожа Пайн.

— Ясно.

— Когато вкъщи идват гости, обикновено ми се представят — заяви Артър.

— Вие трябва да сте Артър Кантрел.

— Да.

— Казвам се Роджър Хедрик.

— Чувал съм за вас — рече Артър. — Нищо хубаво.

— Тия мутри ни задържат принудително, господин Хедрик — обади се Рип. — В Съединените щати това е престъпление. Бихте ли ни помогнал да избягаме от тях?

Хедрик се усмихна.

— Защото ако не го направите, ще съобщя за вас в полицията и ще поискам да ви арестуват — продължи младежът. — Австралия е голяма страна, ама не е достатъчно голяма, за да се скриете там.

— Рип Кантрел — засмя се милиардерът. — Студент по инженерство, землемер, млад Дон Кихот. Приятно ми е да се запознаем, господин Кантрел. Ръгби, дай му мобифона си.

Ръгби хвърли телефона в скута на Рип.

— Обадете се в полицията, господин Кантрел. Кажете им кой сте, къде сте и че ви задържат принудително.

Рип премести поглед от Хедрик към мобифона. Милиардерът си намери стол и го придърпа, седна и кръстоса крака.

— А, виждам, че зъбните колелца зацепиха — отново се засмя той. — Ако се обадите, военновъздушните сили ще конфискуват летящата чиния и никога повече няма да я видите. Технологията ще бъде засекретена. Може би някой ден някое ваше дете ще прелети над Китай с шпионски кораб, разработен въз основа на тая летяща чиния, ако постъпи във военновъздушните сили и стане пилот. На човек му се ще да развее знамето, а?

Рип вдигна телефона, отвори го, но не набра.

— Преди да се обадите в полицията, господин Кантрел, може би ще пожелаете да обсъдим как ви открихме с господин Ръгби. Искате ли да познаете?

Рип поклати глава.

— Когато сте ударил моя служител в Чад, вие сте допуснал сериозна тактическа грешка. Той имаше сателитен телефон, с който разговаряше с мен, докато проучваше летящата чиния. Вие сте изхвърлил телефона. Преди да го пленят либийците, друг мой служител, господин Хамптън, ми се обади по този телефон, господин Кантрел, и ми разказа какво се е случило. Освен това ми съобщи вашето име и името на госпожа Пайн.

Хедрик се усмихна.

— Излишно е да споменавам, че се сепнах, когато научих, че летящата чиния е излетяла. „Сепнах“ ли казах? Бях смаян . Даже шокиран.

Той се наведе напред и опря лакти върху коленете си.

— Сигурно можете да оцените положението, в което се бях озовал. Най-ценното хранилище на хипертехнологии в света току-що беше отлетяло към неизвестна цел, управлявано от бивш пилот изпитател от Военновъздушните сили на Съединените щати и двайсет и две годишен студент. Бях изгубил кораб, струващ милиарди, десетки милиарди щатски долари… Просто ей така. — Хедрик щракна с пръсти.

Той широко се усмихна и разкри идеалните си бели зъби.

— Естествено, реших да си го върна. Аз…

— Той никога не е бил ваш — прекъсна го Рип. — Мой е.

— О, господин Кантрел, едва ли вярвате, че някой съд на тази планета ще потвърди претенциите ви. Вие сте го открил, това е вярно, но докато сте го изравял, сте бил на работа в „Уелстар Корпорейшън“. А „Уелстар Корпорейшън“ е моя, господин Кантрел. Вие сте мой служител.

Рип го слушаше в горчиво мълчание.

— Ами тогава ме дайте под съд — когато Хедрик млъкна и се отпусна назад, заяви младежът.

— Нямам никакви съмнения в правното си положение, господин Кантрел. То е безупречно. За нещастие, нямам време да ви съдя. Адвокатите могат да си свършат работата по-късно. Дотогава аз ще си взема онова, което ми принадлежи.

Рип погледна телефона в ръката си и започна да набира.

Хедрик вдигна показалец.

— Преди да го направите, запитайте се откъде съм разбрал, че сте тук.

Пръстът на Рип замръзна на сантиметри над мобифона.

— Може би трябва да се обадите на майка си. Поговорете с нея. После, ако желаете, можете да се обадите в полицията.

Младежът изключи телефона, после пак го включи и набра.

След няколко секунди чу сигнала. Отговори му мъж.