Стивън Кунц - Летяща чиния

— Добре.

— Бях сигурен, че ще се съгласите. Но първо ми разкажете нещо за машината. С какво работи?

Чарли накратко му обясни основните неща. Когато свърши, тя се усмихна и посочи люка.

— Да се качим вътре.

Тя влезе първа. Хедрик я последва заедно със своя помощник Ръгби. Чарли затвори люка, седна на пилотската седалка и си закопча колана и презраменните ремъци.

После завъртя копчето на първото деление и запали реактора. Докато компютрите се задействаха и светлините на пулта оживяваха, милиардерът наблюдаваше като омагьосан.

Ръгби любопитно се озърташе.

Чарли извънредно внимателно издигна летящата чиния от земята и я изкара от хангара, който се намираше в западния край на затревената писта. Навън спря, все още на около метър и петдесет над тревата, после обърна машината с педалите, които изпълняваха функцията на рул. Антигравитационното поле вдигна облак от окосена трева и вятърът я отнесе. Ветропоказателят край дърветата показваше четири-пет възела от североизток.

Мутрите на Хедрик стояха със зяпнали усти до отворената врата на хангара.

Тя се пресегна за компютърния обръч и го сложи на главата си.

„Компютър, имаме ли достатъчно водород за пълна мощност?“

На екрана пред нея се появи линейна графика. Около деветдесет процента и бързо се покачваше. Още няколко секунди.

Милиардерът стоеше до нея и наблюдаваше контролния пулт. Ръгби отваряше машинния отсек и надничаше вътре. Едва ли усещаше, че летящата чиния е над земята — толкова деликатно я бе издигнала Чарли.

— Накъде, господин Хедрик?

— Сто и шейсет километра западно от Сидни. Там имам ферма, нещо като ранчо.

Чарли Пайн погледна право напред по пистата, отпусна глава назад, опря крака в педалите на руля и завъртя дросела докрай.

Ракетните двигатели зареваха и ускорението рязко се повиши. Хедрик и Ръгби отхвърчаха към дъното на кабината.

Артър и Рип седяха на задната веранда, когато летящата чиния се появи от хангара, обърна се и спря с нос на изток над пистата.

Рип заразтрива тила си.

— Чудя се дали ги е предупредила да седнат и да си закопчаят коланите — прошепна на Артър той.

Първият проблясък на пламъци от ракетните дюзи накара двамата да запушат ушите си с длани. Спасиха се от най-ужасния шум, висок, вцепеняващ вой. Пламъците от дюзите зад летящата чиния опърлиха тревата на пистата и я подпалиха.

Когато корабът набра стотина възела, Чарли насочи носа вертикално нагоре. Грохотът на двигателите разтърсваше плътта на Рип и Артър, а стъклата на прозорците дрънчаха.

Двамата неподвижно седяха на верандата, докато звукът на ракетните двигатели напълно заглъхна.

Тревата погоря около минута и угасна. Пистата се беше превърнала в черна димяща ивица.

Хората на Хедрик се приближиха от хангара, костюмите им изглеждаха така, като че ли са се търкаляли в тревата. Търкаха си ушите и непрекъснато отваряха и затваряха усти.

— Били са толкова близо до летящата чиния, че тъпанчетата им трябва да са се спукали — прошепна Артър.

— Приятен ден — обърна се той към първия австралиец, който се насочваше към паркираните на отбивката коли.

— Надявам се увреждането да е трайно — добави Рип, но онзи изобщо не го погледна.

Старши лейтенант Реймънд Стокърт никога нямаше да забрави тази сутрин. До края на живота си щеше да се удивлява на комбинацията от късмет и съдба, която го бе пратила над централния район на Мисури с F-16 тъкмо в мига, когато отдолу се появи летяща чиния и профуча само на стотина метра от самолета му.

В ранните часове въоръжените сили бяха приведени в пълна бойна готовност. Бяха събудили Реймънд вкъщи и му бяха наредили да се яви в своята ескадрила от националната гвардия.

Предишната вечер бе гледал летящата чиния по телевизията, както и всички други разумни същества на северноамериканския континент, ала не беше свързал бойната готовност със случая, докато не се яви в ескадрилата.

Командирът бе в превъзходно настроение.

— Е, момчета, слушайте сега. От Вашингтон заповядаха всички самолети да са въоръжени. На всеки от вас ще бъде определен сектор за патрулиране. Ще излетите и ще патрулирате в сектора си, докато имате гориво или докато не дойдат да ви сменят.

— И? — скептично попита някой. Нито един от пилотите не вярваше на тези думи. Това бе измама, естествено, но каква измама! За това ли ги бяха събудили посред нощ?

— И ако видите летяща чиния, свалете я — прибави командирът.