Стивън Кунц - Летяща чиния

Накрая младежът извади портфейла си и преброи колко пари са му останали.

— Чичо Артър, можеш ли да ми дадеш назаем три хиляди долара?

— Заминаваш ли някъде?

— В Австралия.

— Трябва да отидем в града. Ще ти напиша чек в банката.

Рип се изправи и изтупа дъното на дънките си. После си избърса очите.

— Готов съм — промълви той.

— Преди две-три седмици, докато чаках в кабинета на зъболекаря, прочетох статия за Хедрик в едно от ония инвестиционни списания. Ако не греша, имал къща на запад от Сидни. Много камък, стъкло и пищни млади жени. Специално си спомням за жените.

— Може да се отбием при твоя зъболекар. Не е зле да прегледам статията.

— Естествено. И най-добре да заключим къщата. Не се знае кой е чул чинията да излита оттук.

След като си взе паспорта и нови дрехи от спалнята, Рип отиде при колата, докато Артър заключваше вратите и гасеше осветлението в къщата. Скоро се появи някакъв пикап и рязко спря, като вдигна облак камъчета.

— Видяхте ли онова нещо? — извика шофьорът и посочи небето натам, накъдето беше изчезнал корабът. — Една от летящите чинии!

— Да. — Рип се обърна и също посочи. — Мина над оная писта и после… — Той махна с дясната си ръка към небето. — Скри се натам. Никога не съм виждал такова нещо.

— Ей, като че ли не съм те мяркал насам.

Мъжът зад волана носеше гащеризон, тениска и шапка с емблема.

— Аз съм племенник на Артър. Казвам се Рип.

Непознатият подозрително го изгледа.

— По телевизията казаха, че от тия летящи чинии може да слизат извънземни, като по филмите. Може би искат да ни завладеят. Откъде да знам, че не ме лъжеш?

Артър го чу и докато се приближаваше с един куфар, извика:

— Лемюъл, десетки пъти съм ти казвал да стоиш далеч от имота ми! Не искам да душиш наоколо.

— Видях оная летяща чиния, Кантрел, и…

— Извънземни! Ти си стар глупак. Ако тук имаше извънземни, щях да ги насъскам срещу теб. Обръщай и да те няма преди да съм повикал полиция. — И докато Лемюъл обръщаше, прибави: — И оправи оная дупка в оградата, през която минава бикът ти, скръндза такава. Предполагам, че пращаш животното тук, за да ми пасе тревата.

Лемюъл потегли сред нов дъжд от чакъл.

— Да вървим — каза Артър и кимна с глава към своя пикап. — На излизане ще заключим портата.

— Генерал Делаурио, от космическото командване съобщават, че преди двайсетина минути неидентифициран обект е излетял от Централен Мисури. В момента е в орбита с угасени двигатели. Според предварителните сведения на телеграфните агенции обектът е вдигал ужасен шум и е имал форма на летяща чиния.

Делаурио отново бе в западното крило на Белия дом. Беше пратил да му донесат от вкъщи чиста униформа и четка за зъби. Два часа по-рано бе отишъл да подремне малко в Пентагона. На тръгване П. Дж. О’Райли го беше изгледал студено. Бе се почувствал така, сякаш изоставя жените и децата на „Титаник“ и тръгва с единствената спасителна лодка, ала имаше нужда от малко сън.

— В момента в орбита ли е? — попита той дежурния в Пентагона.

— Тъй вярно. Достигна орбитална скорост преди около пет минути. И един патрулиращ над Мисури Еф шестнайсет явно е изстрелял срещу него два сайдуиндъра, господин генерал.

— Какво? Я повтори!

Дежурният повтори.

— Кой е наредил тия въоръжени патрули?

— Струва ми се, че заповедта е дошла от Белия дом.

— Кой е дал разрешение за откриване на огън?

— Също Белият дом, господин генерал.

— Отменете заповедта — извика Делаурио. — Смъкнете ония войнствени идиоти на земята. Ами ако свалят някой наш пътнически самолет?

— Хм, според мен Белият дом е бил наясно с тая опасност, когато…

— Не познавате ония хора. Никой няма да поеме дори съвсем малка отговорност за такъв инцидент. Свалете всички изтребители на земята и не им позволявайте да излитат. Това е пряка заповед. Аз поемам отговорността.

— Слушам.

— Ще съобщя на президента за изстрелването на ракетите в Мисури. Нещо ново с групата за проучване на НЛО в Либия?

— В момента от Държавния департамент разговарят с тях. След около половин час ще научим повече.

— Обадете ми се.

— Слушам.

Джо Бомбата завари О’Райли в кабинета му.

— Еф шестнайсет от националната гвардия преди малко изстрелял над Мисури два сайдуиндъра срещу някакъв обект — съобщи той. — Явно някой глупак е дал заповед ескадрилите да патрулират над цялата страна.

— Внимавайте какви ги говорите, генерале. Тоя „глупак“ беше президентът. Смяташе, че трябва да направи нещо сериозно.