Стивън Кунц - Летяща чиния

Той се намръщи.

— Със сигурност е същата летяща чиния… Уверявам ви, че е същата машина. Проследихме я от излитането до кацането й при вас… Добре де, в района на Сидни… Не до кацането… Наистина, грешка на езика. Ще ни помогнете ли?

Президентът слуша почти цяла минута преди отново да проговори.

— Съединените щати поддържат тесни военни, културни и икономически връзки с Австралия. Нашите две страни са съюзнически. Защо толкова се инатите?

Сбогуваха се кратко и лаконично. Президентът затръшна слушалката и гневно изгледа присъстващите — държавния секретар, О’Райли, Джо Бомбата и неколцина сътрудници.

— Няма да направят нищо, ако екипажът на летящата чиния не наруши австралийските закони. Нищичко.

— Какво? — О’Райли побесня. — Не е възможно!

— Напротив. Той каза, че били намесени други въпроси, свързани с австралийския суверенитет. Нямал намерение да изпълнява заповедите на американския президент. Посъветва ме американският посланик да връчи нота в работно време, в която да изложи нашето искане и основанията ни за него. Щели да я обсъдят, каза той.

— Значи ви е отпратил — ахна О’Райли видимо шокиран.

— Някой ни е изпреварил — многозначително заяви държавният секретар.

— Какъв ден! Не знам за вас, обаче аз искам да пийна нещо — каза президентът и натисна един бутон, за да повика камериера, въпреки че часовникът на стената още показваше едва единайсет сутринта.

Късно следобед голям хеликоптер на Военновъздушните сили на Съединените щати лениво закръжи над фермата на Артър Кантрел, после се спусна ниско над обгорената трева на пистата, остана известно време там и плавно кацна. Слязоха трима мъже.

Те разгледаха овъглената ивица и се разделиха. Единият се запъти към къщата, за да почука на вратата, вторият отиде в хангара и занаднича през прозорците, третият проучи другите сгради наоколо.

Пилотът остана в машината с работещ двигател.

Дванайсет минути след кацането тримата отново се качиха във вертолета и излетяха. Единият се обади по радиостанцията.

— Със сигурност е била там. Хангарът е достатъчно голям. Вътре е пълно с боклуци и антики, но има място. Наоколо няма жива душа.

Мъжът изслуша отговора и даде знак на пилота да продължи в същата посока.

Рип Кантрел седеше в кафенето на международния терминал на лосанджелиското летище, за да убие оставащото му време, и пиеше кола, когато на монтирания високо в ъгъла на помещението телевизор се появи професор Солди. Откакто преди час младежът бе влязъл в заведението, непрекъснато отразяваха случая с летящата чиния. Само неколцина обаче обръщаха внимание на предаването.

И ето че на екрана се показа археологът.

— Летящата чиния е много стара, на сто и четирийсет хиляди години, плюс-минус десет хиляди. Изкопахме я от пясъчниковата скала. — Пуснаха няколко негови снимки с придружаващи обяснения.

— И какво се случи? — попита интервюиращият го репортер.

— Казано с две думи, летящата чиния отлетя, управлявана от бивш пилот изпитател от Военновъздушните сили на Съединените щати, госпожа Шарлот Пайн, и един работник геодезист, господин Рип Кантрел. — За няколко минути ученият обясни как изглежда летящата чиния.

Сега всички в кафенето, включително Рип, внимателно следяха предаването.

— Както знаете, в продължение на три дни след този инцидент аз бях пленник на либийските власти — продължи Солди. — Освободиха ни едва преди няколко часа и ни заведоха на летището в Триполи, където ни качиха на самолет за Рим. Другите, с които бях затворен, в момента са на път за Съединените щати, но аз исках по-бързо да разкажа какво се е случило. Затова останах тук.

Известно време поговориха за летящата чиния, как е открита и как функционира.

— Кажете ми, господин професор — попита репортерът, — откъде е дошла тая летяща чиния?

— Явно не е направена на Земята — отвърна археологът. — Прилича на совалка за превозване на хора и товари от орбита до повърхността на планетата и обратно. Очевидно е била изоставена там, където я открихме и където е престояла през всичките тия години.

— Кой я е оставил там?

— О, само да знаехме! Според мен грижливото проучване на машината, имам предвид наистина подробен анализ на всяка гайка и болтче, ще ни даде някои отговори.

— Имате ли предположения?

— Няколко. Но обясненията на което и да е от тях ще отнеме повече време, отколкото имаме.

— Моля ви, споделете с нас теорията, която смятате за най-вероятна.