Стивън Кунц - Летяща чиния

Чичо и племенник взеха списанието и си тръгнаха.

Рип си купи нова четка за зъби и самобръсначка и ги прибра в куфара на Артър. След като се отбиха в банката, Кантрел старши спря при телефонна кабина до една бензиностанция в края на града.

Петнайсет минути по-късно Рип имаше резервация за полет от Сейнт Луис до Лос Анджелис и оттам до Сидни. Еднопосочен билет.

— Ще успееш ли да ме закараш до обед, Артър?

— Качвай се. Да тръгваме.

— Летящата чиния излиза от орбита, господин генерал. — Гласът по телефона звучеше самодоволно. — Космическото командване го следи. Кацат в Австралия.

Делаурио взе вилицата си и няколко пъти удари с нея по масата.

— Добре — след кратък размисъл отвърна той. — Обадете се в Държавния департамент и Белия дом и осведомете дежурните. Може би австралийците ще арестуват тия хора преди да изкарат акъла на всеки от Сидни до Пърт.

— Нашите въоръжени сили по света все още са в пълна бойна готовност, господин генерал. Какво да правим?

— Нека политиците да решат. Такова учение не е излишно. Но при никакви обстоятелства никой да не стреля по никого и по нищо, без пряка заповед от Съвета на началник-щабовете. Ясно ли е?

— Тъй вярно.

Джо Бомбата затвори и нападна закуската си.

Артър и Рип бяха пътували цял час по магистралата, когато младежът попита:

— Нали ще се обадиш на мама? Да провериш дали е добре. Ако ония гадове още са във фермата, обади се в полицията. Прати ченгетата.

— Естествено, Рип, не се безпокой за майка си. Хедрик получи каквото искаше. Той е повикал копоите си.

— Няма да има никаква полза от летящата чиния.

— Може да не успееш да я измъкнеш от Хедрик, малкия. Той е червив от мангизи, има си лична армия, оная част от света е негова собственост заедно с всичките й политици.

— Наясно съм, чичо. Поне ще опитам. Но всъщност целта ми е момичето — няма да си тръгна от Австралия без Чарли.

Артър се усмихна.

Чарли Пайн без усилие откри имението на Хедрик, въпреки че в Австралия беше нощ. Тя продължи на запад от светлините на Сидни, докато забеляза приближаващите се светлини на частната писта на милиардера. Хедрик много пъти бе кацал там с частния си боинг и сега стоеше до нея, взираше се през купола и я упътваше.

Къщата в ранчото представляваше огромен комплекс, разположен близо до пистата.

— Кацнете пред хангара — нареди милиардерът. — Ще я вкараме вътре.

Чарли се подчини.

Още щом летящата чиния се приземи, около нея се събра тълпа. Чарли отвори люка.

— Вкарайте я в хангара — каза Хедрик преди да излезе. — Ръгби — обърна се милиардерът към помощника си и кимна към Чарли, след което се провря през люка.

Главорезът се ухили.

— Връщай се на мястото си. Ще застана зад теб. Само едно грешно движение и ще ти строша врата като съчка.

— Цял живот чакам истински мъж като теб.

— Адски си готина.

Той наистина се изправи зад нея. Усещаше мириса на дъха му. Когато се пресегна към пулта, за да издигне летящата чиния, ръцете му се стрелнаха към шията й.

— Пусни ме, копеле.

Австралиецът я пусна, но дланите му останаха върху раменете й.

— Хайде, давай — настойчиво прошепна той. — Искам да видя как ще пилотираш със строшен врат.

Чарли вкара летящата чиния през отворената врата в тъмната вътрешност и кацна.

Угаси реактора и се изправи. Люкът беше отворен и жената се измъкна през него.

Хедрик разговаряше по мобилен телефон. Той даде знак на един от хората си, който я помоли да го придружи. Качиха се на количка за голф и изминаха разстоянието от около половин километър до главната къща, голяма колкото хотел. След като я преведоха по безкрайни коридори, натъпкани с произведения на изкуството колкото за средно голям музей, Чарли бе заключена в спалня без телефон на втория етаж.

Едва тогава се разтрепери. Мина й след около минута, ала се чувстваше изтощена. Изправи се до прозореца и отправи поглед към светлините на хангара. Накрая легна на леглото.

След като закуси, Джо Бомбата се върна в Белия дом. Радваше се, че го е направил, защото присъства на разговора на президента с австралийския премиер. Това му достави огромно удоволствие, въпреки че външно с нищо не го показа.

— Вие не разбирате, господин министър-председател — каза президентът. — Не ви молим да арестувате тия хора. О, не. Само да ги задържите за разпит…

Заслуша се и на лицето му се изписа кисело изражение.

— Да, сигурни сме, че летящата чиния е там… Нашата сателитна проследяваща мрежа я засече да излиза от орбита и да се спуска в района на Сидни, където я изгубихме.