Стивън Кунц - Летяща чиния

Обърна се и погледна към осветения контролен пулт.

Магия!

О, да, да, да!

Щеше да каже на компютъра да спусне летящата чиния на земята. Още докато тази мисъл се оформяше в ума му, той се върна при пулта, пресегна се за обръча и усети слабо разтърсване, когато корабът отново кацна на колесниците си.

Младежът сепнато се обърна към отворения люк, за да се увери със собствените си очи. Подаде глава навън. Да, летящата чиния наистина се беше спуснала.

Увиснал от люка, вторачен в предния колесник, Рип помоли кораба да се издигне на няколко сантиметра. Летящата чиния едва доловимо се разклати и се подчини. От пода на хангара се вдигна прах.

„Долу.“ Кацни!

И летящата чиния отново кацна.

Рип се измъкна през люка с главата напред и се вкопчи в земята с две ръце. Изпълзя изпод машината и седна на дивана под старата реклама на кока-кола.

„Горе.“ Тя се издигна.

„Долу.“

Отвори едното крило на вратата на хангара и се отдалечи на петдесетина крачки. Обърна се и погледна през отворената врата осветената от крушките летяща чиния.

„Горе.“

„Долу.“

Откритието го смая. Падна на колене, залюля се напред-назад, невярващо се вторачи в древната машина.

Вдигна шепа пръст, усети влагата й, хладната й осезаема плътност.

Накрая легна и се претърколи по гръб.

Облаците окончателно се бяха разнесли. Виждаше звездите, хиляди звезди, цяло небе от звезди.

След малко се върна вътре. Помоли летящата чиния да угаси реактора и тя се подчини.

Легна на дивана. Чудесата му бяха дошли в повече, бе страшно уморен…

Тази нощ президентът и неговите подчинени не можаха да спят. Затворени в Белия дом, те беснееха срещу урагана, който ги връхлиташе, докато телевизионните станции безспирно въртяха записа от Куурс Фийлд. Светлините на Вашингтон се виждаха през прозорците, ала те знаеха, че зад тези светлини цари хаос.

— Май сме нападнати от цяла ескадрила летящи чинии — заяви някой, след като от доста време хипнотизирано зяпаха идиотската кутия.

Шефът на кабинета П. Дж. О’Райли вдигна показалец за тишина и се обърна към Джо Делаурио.

— Главният ни приоритет е да разберем колко са летящите чинии — каза той. — Военновъздушните сили ще се справят ли с тази задача?

Джо Бомбата кипеше като вулкан преди изригване, могъщ стълб от едва овладяна течна ярост. Не се бяха държали така обидно с него от академията. Сега обаче не беше моментът да се кара с О’Райли, любимеца на президента. Затова се опита да отпусне свитите си устни и се отдалечи, за да се обади по телефона.

Въпреки късния час телефоните вече звъняха. Някои от хората, които се обаждаха, бяха прекалено важни и президентът не можеше да не им обърне внимание. Обади се Уилард Крайтъндън, политически съветник, работил при него до неотдавна, преди да го изгонят след сексскандал. Сега президентът се съветваше с Уилард от разстояние.

След любезностите, разменени през първите секунди от разговора, Уилард премина направо на въпроса:

— Трябва да направите нещо с тия летящи чинии. Вчера религиозните фанатици направо издивяха. И тотално ще се побъркат, когато включат телевизорите си сутринта. Някои евангелисти вече твърдят, че е настъпил краят на света. В Откровението…

— Добре де, добре — припряно го прекъсна президентът. Мразеше да му цитират Библията. Това му напомняше ужасните сутрини в неделното училище, когато светът беше млад. — Ще направим каквото можем.

— Да. Тоест нищо.

— За бога, Уилард! Какво мога да направя, по дяволите? Да изляза на южната морава с прожектор и да чакам вождът на летящите чинии да кацне?

— Само ви съветвам. Моят съвет е да обявите бойна готовност. Хората ще се почувстват по-добре, ако армията, флотът и военновъздушните сили са готови да убият някого. Трябва да изглеждате силен, решителен, способен. Ако приличате на уплашен заек, страната ще изпадне в паника. И повярвайте ми, ако страната изпадне в паника, вие и вашата партия през ноември ще се сбогувате с президентството.

— Никой няма да изпадне в паника. Ще се справя — сравнително уверено заяви президентът.

Отдавна беше установил, че деветдесет процента от работата на народните избраници е да позират пред камерите. Той бе доста фотогеничен, дискретно използваше грим и години наред се беше упражнявал решително да стиска зъби пред огледалото в спалнята си.

Естествено, това умение стигаше само дотам.

— Освен ако не кацнат. Ами ако кацнат? — попита той.