Стивън Кунц - Летяща чиния

После разбра, че движещият се силует не е балон.

— Вижте! — посочи той.

Жена му ахна.

— Еха! — възкликна по-големият им син, който иначе не проявяваше удоволствие или въодушевление от нищо.

Хората наоколо също зяпаха нагоре.

— Това е летяща чиния!

— Летяща чиния!

Зрителите в целия стадион започнаха да се изправят и да сочат с ръце.

Над вцепенената тълпа се спусна благоговейно мълчание. Летящата чиния се приближаваше към центъра на игрището.

Батърът Рамон Мартинес замахна с всичка сила. Току-що пристигнал от един селски отбор в Колорадо Спрингс, Мартинес играеше третия си голям мач в групата. Още нямаше нито една точка. Ако не започнеше да печели, в съвсем близко бъдеще щеше да се качи на рейса обратно за Спрингс. Мислеше тъкмо за тоя рейс, когато усети, че бухалката му удря топката.

Топката изхвърча нагоре. Сърцето на Рамон се сви. Поредният лош удар.

Затича се към първа база, като следеше полета на топката. Тя се издигаше, издигаше, чак до оная голяма черна летяща чиния…

Летяща чиния ли?

А топката продължаваше и продължаваше да лети…

Нито Рамон, нито който и да е друг на Куурс Фийлд можеше да подозира, че топката е навлязла в антигравитационното поле под летящата чиния и е удължила полета си с трийсетина метра. Централният защитник на Доджърс дори не се опита да я хване. Той стоеше като вцепенен и зяпаше летящата чиния. Топката профуча над главата му и прелетя най-малко на три метра над оградата.

Рамон Мартинес подскочи на цял метър във въздуха. Сърцето му радостно туптеше. Той размаха юмруци и с два крака скочи върху първа база. После продължи към втора база, толкова въодушевен от успеха си, че изобщо не забеляза липсата на реакция от страна на публиката.

Докато Рамон препускаше по базите, зрителите наблюдаваха летящата чиния, която се спускаше все по-ниско към втора база.

Когато корабът наближи земята, антигравитационното поле вдигна облак прах и ветрецът го отнесе надясно.

Това вече привлече вниманието на Рамон. Също като всеки друг на стадиона, той вдигна поглед. Когато стигна до втора база, усещаше краката си омекнали, сякаш не докосваше земната повърхност. Свлече се на колене и с две ръце се вкопчи в базата.

— Най-добре да се махаме преди да сме предизвикали паника — каза Рип. Наблюдаваше хората около изходите. Те все още бяха замръзнали по местата си със зяпнали усти, ала това нямаше да продължи вечно. Скоро щеше да ги обземе непреодолимо желание да избягат.

— Добре — тихо отвърна Чарли и изтегли назад левия лост, като обърна летящата чиния с щурвала и руля.

Когато корабът се насочи точно към таблото, тя натисна щурвала напред. Започнаха да ускоряват и жената завъртя ръкохватката на дросела. Ракетните двигатели зареваха и летящата чиния се стрелна над таблото.

Когато Куурс Фийлд остана зад тях, Чарли Пайн настъпи двигателите и рязко насочи носа нагоре. Ускорението я залепи за седалката.

Грохотът обля Уоли Гринбърг като океанска вълна, обгърна го и отне другите му сетива, докато огненото кълбо на ракетните двигатели на летящата чиния се издигаше ли издигаше в небесата.

Когато накрая се озърна наоколо, лицата на момчетата сияеха.

— Видя ли го, тате? — извика едното.

— Върха! Суперяко!

Уоли Гринбърг протегна ръце над главата си и извика към небето:

— Дааааа!

Рамон Мартинес отиде при трета база и се върна обратно. Ходеше с наведена глава и съсредоточено местеше краката си. И в движение се кръстеше. Непрекъснато.

Такова нещо — човек трябваше да го премисли, да го разгледа от нужната перспектива.

Телевизионните камери на Куурс Фийлд записаха всичко. Въпреки че мачът не се излъчваше директно, летящата чиния едва се бе скрила от поглед, когато телевизионните програми започнаха да предават кадрите по националния ефир.

В Белия дом президентът и неговите съветници ужасено наблюдаваха навлизащата в осветения кръг на игрището летяща чиния, която се спускаше към втора база.

— Боже мой! — промълви президентът. — Истинска е!

— Господи! — ахна Джо Делаурио.

Седяха хипнотизирани, докато летящата чиния изчезна от обективите.

— По-напреднали са от нас — измърмори държавният секретар. — Може да се наложи да им станем роби.

Джо Бомбата сепнато я погледна. Явно нервите й не издържаха.

— Хората ще си помислят, че религията е празна работа — рече О’Райли. — Под въпрос са моралът, етиката, философските устои на цивилизацията. Правителството може да падне.