Стивън Кунц - Летяща чиния

— Звучи ми логично — заяви чичо му.

— Тая вечер опитай с това. — Рип подаде на Чарли един от обръчите. Вече го беше включил в компютъра, който задействаше главния дисплей пред пилота. Реакторът работеше. — Следобед Артър разбра как действат компютрите. Сложи си го, тествай го преди да излетим.

— Ти сложи ли си го? — втренчи се в лицето му Чарли. Седеше на пилотската седалка и чакаше летящата чиния да загрее. Артър и Рип стояха от двете й страни.

— О, да! — увери я младежът. — Няма нищо опасно.

Тя хвърли поглед към чичо му.

— Доколкото успяхме да установим — поясни Артър, — с обръча компютърът определя какво те интересува и ти дава нужната информация. Ще имате няколко възможности — просто се приближете към изображението, което изберете.

— Ще мога ли едновременно с това да пилотирам?

— Така смятаме — замислено кимна Артър.

— Вие двамата да не сте самоубийци?

— Само в понеделник. Това е краткият отговор. Дългият е, че компютърът, който са разглобили австралийците, ви позволява да виждате разни неща — да влезете в света на компютъра. Когато го включих, разбрах, че главният бордови компютър показва на пилота различни дисплеи и проектира графики върху купола.

Чарли се обърна към Рип.

— Целия следобед ли прекарахте в тая компютърна халюцинация?

— Не целия — възрази той. — И беше суперяко.

Тя си сложи обръча и поправи косата си. Застина, когато компютърният екран оживя.

— Иска малко време да свикнеш — прибави Рип, ала Чарли Пайн с нищо не показа, че го е чула. Погледът й се плъзна по кабината, после се пресегна и докосна лоста за предавките, който, разбира се, беше натиснат надолу.

— Чуваш ли ме? — високо попита Рип.

— Да — след няколко секунди отвърна тя и вдигна ръка за тишина, за да може да се съсредоточи.

На компютърния екран в средата на контролния пулт се заредиха графики — толкова бързо, че им беше трудно да ги следят. Движат се със скоростта на мисълта й, разбра Рип. Той наблюдаваше компютърните дисплеи с бегъл интерес, когато му хрумна, че всъщност гледа в ума на Чарли. Виждаше мислите й.

На главния дисплей се появи мъж и със скоростта на мисълта мигновено се преобрази във ферма, дървета, гора, реки, траектория, която изчезваше в далечината. Рип виждаше всичко триизмерно, толкова ясно, че се изкушаваше да се пресегне и да го докосне. Траекторията бе дълга и тясна като лента и се виеше ниско над върхарите на дърветата. Продължаваше стотици километри на югозапад, почти до Канзас, после се издигаше нагоре към атмосферата.

Чарли повдигна левия лост и леко натисна щурвала напред с дясната ръка. Летящата чиния се издигна на няколко метра над земята и излетя от хангара.

— Искаш ли да затворя вратата или… — започна Рип, но летящата чиния не спря.

Чарли се движеше по тясната траектория над върхарите, после продължи по очертанията на релефа на югозапад. Ракетните двигатели мълчаха. Такъв беше планът, помисли си младежът. Да се отдалечат от фермата, без да използват ракетните двигатели, които се чуваха от километри. Дъждът и облаците на този топъл въздушен фронт щяха да попречат на повечето хора да видят летящата чиния.

Рип се обърна към чичо си.

— Може би трябва да седнем и да си закопчаем коланите. — Корабът летеше със стотина възела, като използваше само антигравитационните пръстени.

Когато закопча колана си, Рип погледна Чарли. Тя седеше с ръце в скута и напрегнато се взираше в компютърния екран. Летящата чиния се издигаше и спускаше, сякаш следваше контурите на терена.

Сигурно е разбрала как функционира автопилотът, помисли си Рип, после осъзна, че самият компютър е автопилот.

На стената, откъдето двамата с Артър бяха свалили поддържащия компютър, се различаваше светло петно. Бледите очертания едва се виждаха, естествено, ако човек знаеше къде да гледа. Не беше казал на Чарли за машината и сега изпитваше известни угризения. Честно казано, не й вярваше напълно. Тя бе от военновъздушните сили и можеше да го зареже един господ знае къде, можеше да открадне летящата чиния…

Обаче можеше да пилотира кораба, трябваше да й го признае.

Летеше с него като птица. Или като ангел.

Един час по-късно Рип дремеше, когато усети, че ракетните двигатели се запалват. Ускорението леко го притисна назад, може би 0.25 g. Чарли явно бе поела по онази траектория нагоре към небето. Артър стоеше до нея и не изпускаше нищо.

Младежът се усмихна и се унесе, заслушан във воя на ракетните двигатели.