Стивън Кунц - Летяща чиния

Двамата изглеждат уморени, помисли си тя.

— Сепараторът беше пълен с кал — осведоми я Рип. — Артър го почисти. Готови сме да тръгваме.

— Къде?

— Не знам — сопна се той. — Някъде, където военните, Кадафи и ония австралийски тъпаци няма да ни намерят. — Тази несправедливост го измъчваше. Летящата чиния си беше негова.

Чарли посочи телевизора.

— Седнете и двамата. Вижте какво дават. Истинска медийна буря. По всички канали само за това говорят.

Седнаха. По Си Ен Ен за кой ли път показваха записа как летящата чиния се издига от брега на езерото Насър.

— Не остана нито един канал, по който да не са го повторили поне десет пъти — поясни Чарли. — Добре че записът започва с излитането на чинията, а не с това как двамата с Рип пълним резервоара с вода или се качваме на борда.

— Хм!

— Западното крайбрежие… Сейнт Луис… Ъпшър… пресата не си щади силите. Интервюираха всеки, който е видял нещо. За равновесие интервюираха и всеки побъркан на тема НЛО в страната, стига да е готов да каже нещо шантаво.

Тя запревключва каналите, за да им даде представа за ситуацията.

Пет минути бяха достатъчни.

— Изключи го — каза Рип. — Да идем да хапнем нещо. Умирам от глад.

Чарли тъкмо се пресегна към дистанционното, когато водещият спомена Кларксвил, щата Мисури. Артър вдигна ръка.

— Чакай — спря я той. — Кларксвил е на изток оттук, съвсем наблизо.

Появи се фермер.

— Сутринта видях летяща чиния, без майтап — тържествено съобщи той. — Ниско над върхарите, летеше тихо като молитва. Беше кръгла, възчерна в мъглата и дъжда, адски зловеща. Бях с трактора, отивах да преора нивата със зимната пшеница, когато я забелязах… Нямаше да кажа нищо, нали разбирате, обаче се обадих на отчето. Той каза, че като християнин съм длъжен да разкажа какво съм видял, та властите да могат да предприемат мерки, да сторят каквото трябва, за да ни защитят от тях.

— От „тях“ ли? — учуди се Артър.

— От „тях“ — твърдо повтори Чарли и изключи телевизора. — Преследвачите наближават, Рип. Само на няколко километра оттук са и скоро ще стигнат до фермата.

Артър рязко се завъртя и се втренчи в лицето й.

— Да не би властите да търсят летящата чиния?

— Естествено. Сателитите са я заснели в Сахара. Моята група беше пратена да я проучи. — Чарли премълча за хиперзвуковия разузнавателен самолет, чието съществуване строго се пазеше в тайна. — Другите от групата бяха там, когато ние с Рип излетяхме. Още щом узнае кои сме, правителството на Съединените щати ще научи къде живеят родителите ни, къде сме израснали. Ще ни търсят, ще разговарят с всички, ще проверят на всяко място, където може да сме отишли.

— Това са само предположения — мрачно рече младежът.

— Тя е права, Рип — подкрепи я Артър, който не беше в настроение за спорове. — Продължавайте, госпожице Пайн. Разкажете ни всичко.

— От ФБР още не са почукали на вратата ви поради единствената причина, че либийците сигурно са пленили колегите на Рип, другите от моята група и австралийците. Когато военните установят кои сме, от ФБР ще се втурнат по петите ни.

— Федералните ще се опитат да скрият информацията — замислено каза Артър. — Едва ли ще искат репортерите да ги атакуват с въпроси.

— И без това ще се разчуе — потърка брадичка Рип.

— Разбира се — съгласи се Чарли. — Ще изтече информация или някой от нашите роднини ще се раздрънка пред приятел, който ще проговори пред репортерите. Темата е прекалено гореща. Пресата ще научи. От ФБР ще се опитат да изпреварят журналистите.

— С колко време разполагаме? — попита Рип.

— Колкото ни дадат либийците. Още щом пуснат нашите хора, всички ще се юрнат към телефоните. Мисля, че ще научим, защото професор Солди при първа възможност ще се появи по телевизията. Ако той не изплюе камъчето, военните ще засекретят летящата чиния, когато я открият, и нито той, нито ти, нито който и да е друг няма да я види повече. Ще отиде направо в Зона петдесет и едно — и властите няма да признаят, че съществува. Солди не е глупак. Наясно е какво е заложено.

— Струва ми се, че нямате много време — обърна се към племенника си Артър.

— Убедена съм, че вече ни търсят, чичо Артър — заяви Чарли Пайн. — От Космическото командване са проследили летящата чиния при навлизането й в атмосферата. Военновъздушните сили ще стигнат до извода, че обектът от радара е била летящата чиния или метеорит. И ще използват всички средства на органите на закона, за да открият къде сме кацнали: щатската полиция, окръжните шерифства, националната гвардия, всички. В момента тези хора надничат из храстите в търсене на зелени човечета. Показаха ги по телевизията. Медиите и властите определено окуражават обществената истерия. Политиците излизат пред камерите и призовават всички да запазят спокойствие. Това е смешно.