Стивън Кунц - Летяща чиния

Врявата с летящата чиния беше идеална за телевизията, медийно събитие като по поръчка, приковало огромен процент от населението пред екраните, където можеха да им продадат всичко — от автомобили до ранитидин, от брокерски услуги до супозитории. Едно от нещата, от които се нуждаеше телевизията, бяха десетсекундни цитати от сериозни хора. Репортерите и операторите дебнеха в очакване навсякъде, където имаше вероятност да устроят засада на сериозна личност.

Но даже сериозните хора да бяха неотзивчиви, ненаситният апетит на медиите трябваше някак да бъде утолен. Предприемчивите продуценти пратиха подчинените си при духовенството.

— Как смеят телевизиите да излъчват тия глупости! — вилнееше пред камерата един изтъкнат теолог. — Тия приказки за летящи чинии и извънземни стават за киното, обаче нямат място в сериозен разговор.

Президентските съветници съчувствено кимаха с глави. Какво можеха да заявят пред камерите? По телевизията всичко е официално. Камерата улавя всеки миг, добър или лош. Ако летящата чиния се окажеше някаква измама, както изглеждаше най-вероятно, сериозните щяха да се опозорят, ако са се отнесли сериозно към въпроса. От друга страна, ако зад сензационната пушилка се криеше истинска летяща чиния с истински извънземни, сериозните трябваше да излязат на сцената, готови да се бият или да стискат ръце. Поне трябваше да изглеждат готови.

— Как се забъркахме в тая работа? — обърна се шефът на президентския кабинет П. Дж. О’Райли към Делаурио. Сериозните хора бяха извънредно недоволни от военновъздушните сили и конкретно от Джо Бомбата и подозираха, че някак си е виновен за тая отвратителна каша.

Джо Бомбата измери с гневен поглед О’Райли, който беше готов да обвини метеоролога за гръмотевичната буря.

— Всичко това е крайно обезпокоително — заяви президентът. — Не знам какви са възможностите ни.

— Господин президент — започна Джо Бомбата, — от ЦРУ ми съобщиха, че Кадафи може би е заловил нашата група за проучване на НЛО и…

— Не се опитвай да прехвърлиш вината на Кадафи — прекъсна го О’Райли.

— Опитвам се да кажа, че…

— И сам мога да позная супертехниката. Онова нещо — О’Райли посочи записа от Египет — определено ми прилича на супертехника.

— Кой знае какво е? — изсумтя Джо Бомбата. — Трябва по-често да ходиш на кино. Днес експертите по специални ефекти могат да правят с компютър удивителни неща.

Съветникът по националната сигурност вдигна купчина компютърни разпечатки със съобщения от информационните агенции за грохота в Сейнт Луис и случая в Индиана и ги размаха.

— Двайсет и седем нормални хора в Индиана се кълнат, че са видели летяща чиния посред бял ден от разстояние по-малко от сто метра. Четирима от тия двайсет и седем се кълнат, че са я докосвали! Какви специални ефекти?!

Джо Бомбата сериозно се опита да им обясни.

— Уверявам ви, че никоя държава не притежава нещо, което да прилича или да лети като оная проклетия по телевизията. Естествено, имаме някои секретни разработки, обаче това са самолети, за бога! Известно ви е! Протестирам срещу намеците, че военновъздушните сили са създали някаква магическа машина без знанието на правителството.

— Ами ако наистина е летяща чиния? — попита президентът. Той беше политик, защото обичаше да е в първите редици. Искаше да го харесват, ала мразеше да взема решения. — Някъде отдалече? Съзнавате ли какво означава това? Технически развити същества от друга планета? Не трябва ли да ги приема в Розовата градина?

Точно в този момент по Си Ен Ен се появи прочутият евангелист доктор Джим Боб Кантуел.

— Събитията, на които сме свидетели днес, предизвестяват идването на Антихриста — напевно произнесе той.

П. Дж. О’Райли побесня, грабна дистанционното и изключи телевизора.

— Кантуел е глупак — изсумтя шефът на президентския кабинет.

— Значителен процент гласоподаватели ходят на църква — отбеляза друг сериозен човек. — Те се безпокоят за въздействието на тази извънземна лудост върху вярата им.

— Аз не ходя на църква — категорично заяви президентът. — Освен няколко пъти на празници…

Джо Бомбата се извини и напусна стаята, за да търси телефон. Трябваше да се уволни преди години и сериозно да се заеме с голф, вече беше сигурен.

Привечер Рип и Артър Кантрел се изкачиха по полегатия склон към малката къща, сгушена сред дърветата. Чарли Пайн отново бе облякла сивия си гащеризон, вече изпран, и нервно се разхождаше пред телевизора.