Стивън Кунц - Летяща чиния

Събуди го рев на хеликоптери. Слънцето вече грееше високо в медното небе, когато той подаде глава през отвора на палатката, примижа и се заозърта наоколо да ги види. Две големи машини.

Описаха кръг около района и увиснаха на разстояние от летящата чиния.

Рип се намъкна в дънките и си обу обувките.

Дъч и Бил приготвяха закуската на газовата печка, а археологът пушеше лула и пиеше кафе.

— Като че ли си имаме още компания, а? — отбеляза Рип.

— Доста неочаквана, поне така ми се струва — рече Бил и кимна с глава към сержантите от Военновъздушните сили, които наблюдаваха вертолетите с автомати в ръце.

Рип припряно напълни чинията си с пържени картофи и яйца и като поглеждаше към хеликоптерите, започна да се храни колкото може по-бързо.

— По дяволите, малкия, направо ми призлява, когато те гледам как плюскаш — сбърчи лице Бил Тагарт.

— Имам лошо предчувствие, Бил. Известно време може да не сложим нищо друго в уста.

— Ти от двайсет години се тъпчеш като за последно — възрази Тагарт и му обърна гръб, за да не го гледа.

Докато Рип довърши закуската си, хеликоптерите кацнаха на стотина метра от лагера. От всеки от тях се изсипаха около дузина въоръжени мъже. Оръжията им ясно се виждаха отдалеч.

— В какво се забъркахме, Дъч? — прошепна Бил Тагарт.

Новодошлите се разгърнаха в нестройна редица и започнаха да се приближават с насочени напред автомати. Спряха на петдесетина метра от лагера и залегнаха.

Сержантът напрегнато нареди на хората си да последват примера им.

Когато над главите им засвириха първите куршуми, Дъч, Бил и Рип също се хвърлиха да се скрият.

— Вие в лагера! Хвърлете оръжията и излезте с вдигнати ръце. Ако изпълните заповедта ми, никой няма да пострада.

— Какво става, по дяволите? — попита младежът. — Британски акцент ли долавям?

— По-скоро австралийски.

Над главите им изсвистя нов автоматичен откос.

Американците шепнешком обсъждаха положението със сержанта, когато майорът припълзя до тях. Двамата със сержанта известно време разговаряха, а войниците ги слушаха. Майорът сигурно се бе измъкнал от летящата чиния, докато вертолетите кръжаха във въздуха.

Той се изправи и извика:

— Ние сме подразделение от Военновъздушните сили на Съединените щати. Кои сте вие?

— Не ми пука, даже да си най-големият син на папата, приятел — разнесе се отговорът. — Хвърлете тъпото си оръжие и се изправете с вдигнати ръце, иначе ще стреляме на месо. Предстои поредният горещ ден в тоя пясъчник и не съм в настроение за ебавки. Имате точно пет секунди.

— Правете каквото казва той — нареди на хората си майорът.

Те неохотно хвърлиха автоматите си и се изправиха с вдигнати ръце.

— Започвам да мисля, че трябваше да оставим летящата чиния в скалата — без да се обръща конкретно към никого, прошепна Дъч.

Професор Солди се надигна, седна и заизтупва пясъка от ризата си. Той смукна от лулата си, установи, че е угаснала, и се зае отново да я запали.

Командирът на групата, която обкръжи лагера, беше висок, мършав и риж. Той извади пистолета от кобура на майор Стиборек и го прибра в джоба си, докато неколцина от хората му събираха автоматите и претърсваха американците.

Новодошлият постави ръце на хълбоците си и се втренчи в летящата чиния.

— Проклет да съм, но ако не я бях видял със собствените си очи, нямаше да повярвам. Това ще бие всички рекорди! Истинска летяща чиния!

— Тази летяща чиния е собственост на правителството на Съединените щати — с безизразно лице заяви майор Стиборек.

— По дяволите, майоре, не знам точно къде се намираме, но съм абсолютно сигурен, че не сме в Щатите.

— Това нещо е американска собственост — настоя Стиборек.

Рип Кантрел смаяно поклати глава. Ако не знаеше истината, може би щеше да се изкуши да повярва на майора.

— Е, знаете ли какво — явно развеселен, рече новодошлият. — Няма да споря по формални въпроси. Такива подробности са за началството. Дойдохме да видим това нещо и тъкмо това ще направим. Сега седнете, млъкнете, внимавайте в картинката и ще се разбираме чудесно. — Той се озърна към другите американци. — Това се отнася за всички ви.

Рижия се обърна към двамата мъже зад него. Те носеха бели ризи с къси ръкави, тъмни очила и джобни протектори. В ръцете си държаха камери и лаптопи. Откакто Рип ги забеляза, не бяха откъснали поглед от летящата чиния.

— Ето я — каза Рижия. — Действайте.

Двамата забързаха към кораба и се разминаха с Чарли Пайн и полковник Уест, които двама от новодошлите водеха към лагера. Явно им бяха взели оръжието — кобурите им бяха разкопчани.