Стивън Кунц - Летяща чиния

Майор Стиборек изруга, а Чарли се засмя. Рип си помисли, че смехът й му харесва.

— Значи сте долетели от Кайро, така ли?

— От Асуан. И после пътувахме над трийсет километра през пустинята.

Полковник Уест говореше, когато Рип и Чарли оставиха майора до една от лампите, осветяващи околността. Полковникът и петима офицери стояха пред Бил, Дъч и професор Солди. Военните носеха маскировъчни униформи с петна от пот. Оръжията им бяха преметнати на ремък през рамо. Рип за пръв път забеляза, че майор Стиборек и Чарли Пайн носят пистолети в кобури, както и полковник Уест. Колите, с които бяха дошли, не се виждаха.

Уест казваше:

— … са тук по пряка заповед на националното командване. Под това имам предвид президента на Съединените щати. Надявам се, че ще окажете пълно съдействие на правителството, господа.

— Разбира се, господин полковник — отвърна Дъч Хааген и любопитно погледна майора, който разтриваше хълбока си и свирепо хапеше долната си устна.

— Претърпя злополука — поясни Рип. — Падна.

Уест мислеше за други неща.

— Искам да видя тая летяща чиния. Ще ме заведете ли, господин Хааген?

— Преди да отидем където и да било, господин полковник, може би трябва да се разберем — намеси се професор Солди. — Според законите на Съединените щати това е археологически обект. Военновъздушните сили нямат никаква юрисдикция над археологически обект. Като професионален археолог по законите на Съединените щати аз имам юрисдикция над обекта. Аз командвам тук.

— Не ми навирайте закона в носа, професоре. Не се намираме в Съединените щати и аз изпълнявам заповед.

— Вашата заповед не ме интересува, господин полковник. Познавам американското и международното право. Като археолог нося морално и законно задължение да пазя този паметник. Гарантирам ви, че ако по какъвто и да било начин го повредите, ще ви изправя пред федералния съд.

Полковникът навъсено го измери с поглед.

Професорът устоя на погледа му. Рип бе смятал археолога за нещо като старо изкопаемо, но сега си промени мнението.

— Сержант, претърсете тези хора и вещите им за сателитни телефони — с каменен глас нареди полковник Уест. — Конфискувайте всички комуникационни устройства, които откриете.

— Слушам.

— Тук командвам аз, професоре — изръмжа Уест. — Възнамерявам да проуча онова нещо. Какво ще се случи после, зависи от резултатите от огледа.

— Това заплаха ли е?

— Разбирайте го както желаете.

Преди да отговори, Солди смукна от лулата си.

— Никой не стои над закона, господин полковник. Началниците ви ще се закълнат, че никога не са ви нареждали да вършите нещо незаконно, и ще ви изпекат на бавен огън, за да си спасят кожата. Ако бях на ваше място, щях да имам предвид този факт.

Военният явно реши да остави последната дума на професора.

Сержантът обискира цивилните, докато неколцина други претърсиха багажа в палатките. Професор Солди седна на едно от сгъваемите столчета. Дъч се настани до него, а Рип се просна на пясъка до Бил Тагарт.

— Ако желаете, можете да дойдете с мен, професоре — рязко предложи полковникът.

— Предупреждавам ви — повиши глас Солди. — Предупреждавам всички ви. Този артефакт е под закрилата на американското и международното право.

— Ще внимаваме — изсумтя Уест. Той вдигна една от лагерните лампи и се отдалечи след Дъч. Капитан Пайн го последва.

Майор Стиборек бавно се изправи на крака, като разтриваше задника си.

— Длъжник съм ти, малкия — каза той на Рип и закуцука след другите.

Сержантът заповяда на трима души да пазят цивилните, изчезна в мрака и след няколко минути се върна с бронирана машина, която паркира с насочени към летящата чиния фарове.

— Може би вчера трябваше да се обадим във вашия университет — каза на професора Дъч.

— Може би. — Археологът се засуети над лулата си. — По дяволите! — промълви тихо, когато я разпали.

Военните монтираха лампи. Скоро летящата чиния беше осветена като музеен експонат.

— Как са научили за кораба? — зачуди се гласно Солди. — Ти как мислиш, Рип?

— От сателитите, най-вероятно — каза Хааген. — Или някой от вашия лагер се е обадил някъде. Има ли значение?

— Сигурно не.

— Защо оня военен каза, че ти бил длъжник? — попита младежа Бил.

— Много се раздрънка и го приземих по задник.

Един от сержантите седна на пет метра от тях.

— Какво става тук, по дяволите? — попита го Рип. — Да не сме пленници?

— Млъквай, малкия.

Рип влезе в палатката и извади спалния си чувал. Хааген го последва вътре.