Стивън Кунц - Летяща чиния

— И до какво заключение стигна? — попита Рип, когато Солди замълча, за да отпие глътка кафе.

— Трябваше му известно време, за да анализира полените.

— Аха.

— Сто и четирийсет хиляди години, плюс-минус десет.

Дъч Хааген подсвирна. Ученият отново отпи от кафето си.

Рип Кантрел обгърна коленете си с ръце и се вторачи в огъня.

Тази нощ екипът лагеруваше пред скалата на по-малко от сто метра от летящата чиния. Преместването на лагера не беше сложно — работа, която обикновено вършеха през ден. Самият лагер се състоеше от две палатки — едната за спане, другата за готвене — и сенник над двете водоноски, всяка със седемстотин и петдесет литров резервоар, монтиран върху колела. Рип често спеше на открито в спален чувал.

— Трябва да съобщим на някого за летящата чиния — след малко се обади Дъч.

— Например на шефа в Хюстън — изсумтя Бил Тагарт. — Оня нещастник си мисли, че си вършим работата.

— Какво ще кажете, професоре?

— Геологът е клюкар. Асистентът ми се интересува къде се губя. Може би трябваше да му отделя повече време и да го оставя да ми разкаже докъде са стигнали. — Той сви рамене и пресуши чашата си. — Помолих ги да запазят всичко в тайна още два дни. Може да ме послушат, а може би няма.

— Значи им казахте за летящата чиния?

— Налагаше се.

— Басирам се, че в момента надуват тръбата — мрачно измърмори Рип.

— Хмм…

— Ами оная купчина, която намерихме в машинния отсек? — попита младежът.

— Когато тръгвах, нашият лаборант още я анализираше. Не е хартия. — Солди си наля нова чаша кафе. — Провеждаше някакви химически тестове, но ми се струва, че ще трябва да я пратим в Щатите, за да я анализират както трябва.

В един часа през нощта Рип внезапно се събуди. Дремеше и мислено разглеждаше летящата чиния отвътре сантиметър по сантиметър, когато отговорът го осени. Той седна, както си бе в спалния чувал.

Всички други спяха. Лагерните лампи бяха угасени, от абсолютно черното небе го гледаха милиони звезди. На тяхната светлина се различаваха очертанията на платнището, което покриваше кораба.

Рип потрепери в ледения въздух, заопипва за обувките си, намери ги и ги нахлузи. Навлече пуловер и затърси фенерчето си.

Температурата в летящата чиния беше същата. Изолацията действаше еднакво срещу зной и студ.

Рип се вмъкна в машинния отсек и насочи лъча на фенерчето си към първия надпис, на който се бяха натъкнали.

Е, може би. Навярно. Ако този повдигнат знак между двата символа означаваше цифрата две, надписът можеше да се прочете като Н 2O. Вода.

В такъв случай трябваше да има устройство, което да разделя водорода и кислорода. После смесваш газообразен водород и кислород, изгаряш сместа в ракетните двигатели и използваш част от кислорода за атмосферата в кабината.

Рип проследи тръбата. Добре, това нещо можеше да е резервоар. За вода. Тръбата минаваше… Това нещо със стягащите обръчи трябваше да е сепаратор.

От него излизаха тръби, да, обозначени с един от двата символа от водната тръба. Този трябваше да е за водорода, а този — за кислорода.

Доволен от откритието си, Рип седна на пода, зазяпан в машинарията. Всичко беше разположено толкова нагъсто, че трудно можеше да се види как функционира системата, ала той бе успял да я разгадае. Поне така се надяваше. Е, изглеждаше логично… горе-долу.

Входният воден клапан трябваше да е извън кораба. Как не го бе забелязал?

Сигурно заради работата с пневматичния чук. Не бе имал време да разгледа повърхността на кораба сантиметър по сантиметър, както и процепите около дюзите. Там някъде трябваше да има водна помпа и той не я беше видял.

Излезе навън и започна да оглежда на светлината на фенерчето си.

Вода!

Божичко! Водата е навсякъде. Освен тук в пустинята, естествено. Може да им е свършило горивото над пустинята…

Но тогава може да не е било пустиня. Може да са тръгнали на разузнаване и нещо да им се е случило. Нещо да ги е изяло или да са се разболели… Или да са ги нападнали хора.

Откри го. Откри тънка като косъм цепнатина и започна да бърника вътре с острието на джобното си ножче. Накрая се отвори. Капак. Да.

Под капака имаше капачка, почти като на автомобилен резервоар. Оттук вероятно са наливали водата.

Тъкмо бе затворил капака, когато го освети лъч на фенерче. Той се обърна към източника и чу мъжки глас.

— Здрасти, приятел. Не те очаквах. — Думите бяха на английски, гласът определено принадлежеше на американец.