Стивън Кунц - Летяща чиния

— Офицерите скоро ще се върнат — каза младежът. — Освен ако не открият как да отворят люка.

— Ти ли го затвори?

— Да.

— Ако не им отворим люка, може да повредят летящата чиния.

— Майтапиш се!

— Предполагам, че така или иначе ще влязат. Подразделение от Военновъздушните сили на Съединените щати тук, в Сахара? По заповед на президента?

— Добре де, добре. Но аз открих летящата чиния. Моя си е.

— Не ме убеждавай, Рип. Аз не съм адвокат, обаче ми се струва, че нямаш никакви права. Едва ли някой знае точно в коя страна се намираме.

— Наясно съм с това — разпалено отвърна Кантрел. — Баща ми ми остави четвърт милион долара и една трета от ферма в Минесота. Имам чичо в Демойн, който е печен адвокат и специалността му е да ръфа хората по задника. Ще ти трябва ваксина срещу бяс, ако чичо Оли се приближи до теб. С парите на баща ми и устата на чичо ми мога здравата да озоря Военновъздушните сили.

— Ей, вие! — разнесе се викът на майора.

— Да — обади се отвън Бил Тагарт.

— Знаете ли как се отваря люкът на летящата чиния?

— Това си е ваша работа, приятел. Аз нищичко не знам.

Хааген посочи с палец.

— Върви да им отвориш люка, Рип. Остани при тях и виж дали ще успееш да научиш нещо.

Младежът го послуша. Майорът стоеше край лагерната печка.

— Аз мога да отворя люка, дрънкало.

— Идвай, малкия.

Усещаше погледа на Чарли в гърба си, докато се вмъкна под кораба и постави длан върху люка. Подържа я притисната към вдлъбнатината петнайсетина секунди, после леко натисна в единия край. Той поддаде. Рип хвана дръжката и я завъртя.

Люкът се отвори също като предишния път.

Офицерите се бяха вцепенили от удивление. Без да каже нито дума, Рип се качи в кораба и седна на пилотската седалка. И продължаваше да седи там, когато полковник Уест подаде глава през люка. Светлината на прожекторите проникваше през тъмния купол и трябваше да минат няколко секунди, докато очите му се приспособят към сумрака.

Военният стоеше в отворения люк, мигаше и зяпаше. Огледа се наоколо, после бавно се качи вътре. След него влязоха майор Стиборек и Чарли Пайн.

— О! — промълви тя, когато се озова вътре и спря до отворения люк. — Господи!

— Готина е, нали? — тихо рече Рип, като наблюдаваше изражението на лицето й.

— Истинска… летяща… чиния!

— Вече не се произвеждат такива — въздъхна младежът и отново плъзна поглед по контролния пулт. Погали с длани уредите и леко ги опипа с пръсти.

— Невероятно! — повтори Чарли и се приближи до него.

— Моя е, нали се сещаш — тихо заяви той.

Жената не отговори, просто продължаваше да се оглежда.

Зад нея полковникът и майорът бяха започнали да проучват кораба. Надникнаха в машинния отсек с фенерчета, после провряха глави вътре. Не обръщаха никакво внимание на Рип и Пайн.

— И ще си я задържа — прибави той.

Седеше на пилотската седалка и слушаше възклицанията и сепнатите забележки. Тримата едва се събраха в машинния отсек. Скоро откриха ядрения реактор и започнаха да обсъждат какво гориво може да използва кораба. Полковник Уест надзърна отвътре, гневно стрелна с поглед Рип и недвусмислено му нареди да излезе.

Младежът неохотно се изправи от седалката и напусна летящата чиния. Полковникът го последва и заповяда на един от сержантите да донесе видеокамера и детектор за радиация.

Рип бавно закрачи към лагера. По средата на пътя спря и седна на земята.

Тъмният силует на летящата чиния се очертаваше на фона на прожекторите. Дали бе постъпил правилно, като я беше отворил?

След малко го обзе умора. Бе преживял тежък ден.

Той с усилие се изправи на крака и се запъти направо към палатката, в която спяха с Дъч и Бил. Те седяха заедно с професора навън при лампите.

Докато се вмъкваше в спалния си чувал, Рип чу археолога да пита:

— Между другото, какво е това хлапе?

— Беше един от двестате кандидати за тая работа — отвърна Дъч. — Шефът ми го избра. Може да завърши следването си за един семестър, но мисля, че ще се разтакава поне още един.

— През повечето време ми се струва, че е точно такъв, какъвто изглежда — младеж по дънки и мръсна тениска — замислено рече Солди. — Обаче има моменти, когато е направо гениален.

— Рип полага страхотни усилия да изглежда нормален — съгласи се Дъч. — Но е невероятно интелигентен. Струва ми се, че не познавам по-умен човек от него.

Рип Кантрел насмешливо изсумтя. После пъхна глава под възглавницата и моментално потъна в сън.