Стивън Кунц - Летяща чиния

— Според теб какво всъщност искат тия момчета от военновъздушните сили, Дъч?

— Искат летящата чиния, малкия. Повярвай ми. Австралийците също.

— Ако военните я вземат, в Щатите ще се вдигне голям шум, нали?

Хааген изяде поредната сушена слива преди да отговори.

— Ако военните вземат тая летяща чиния, никога повече няма да я видиш. Позицията на властите е, че летящи чинии не съществуват.

— Това е тъпо.

— Защо смяташ, че имат групи за проучване на НЛО? Казвам ти — за да тичат на мястото на всяко „необяснено явление“ и да го обясняват, да успокояват хората. Ония, дето са виждали странните неща, ги обявяват за шантави.

— Но летящите чинии все пак съществуват. Това тук е летяща чиния! — посочи с глава Рип.

— Двамата с теб го знаем, обаче силните на деня не желаят никой да научи. Господи, малкия, ти да не падаш от небето? В Америка още има хора, които смятат, че еволюционната теория не бива да се преподава в училищата. Дарвин щял да размъти впечатлителните мозъчета, да погуби религиозната им вяра, да срине цивилизацията и така нататък, и така нататък.

— И ти ли смяташ така?

— Няма значение аз какво смятам. Важното е, че така смятат големите тупета във властта.

Майор Стиборек дремеше на сянка, седнал и опрял глава на един от стълбовете, които поддържаха сенника. Положението му не изглеждаше много удобно, но офицерът дори похъркваше.

Когато австралиецът Шарки доведе професор Солди в лагера, Стиборек се събуди. След като утоли жаждата си, археологът изсумтя нещо на Дъч и Бил, влезе в палатката и легна на едно от походните легла.

Шарки се опита да завърже разговор с офицерите от военновъздушните сили, но след няколко минути се отказа.

Когато австралиецът се отдалечи към летящата чиния, Рип отиде при седналия на едно от сгъваемите столчета Стиборек.

— Капитан Пайн казва, че си много добър инженер.

Военният само изсумтя, без дори да го погледне.

— Басирам се, че добър авиокосмически инженер като теб е разгадал устройството на летящата чиния?

— Какво искаш, малкия?

— Просто се опитвам да бъда любезен, майоре, да се сприятеля. Да забравим миналото, а?

— Какво те интересува?

— Как работи летящата чиния.

— Колкото и да е удивително, гори водород. Разделя водата на водород и кислород.

— Някога виждал ли си такова нещо? — небрежно попита Рип.

— Това е невероятен инженерен успех.

— Какво я държи горе, когато водородните двигатели не работят?

— Това вече е сложната част. Използва някакво силово поле, за да модулира земната гравитация.

— Чарли знае ли го? — Младежът хвърли поглед към жената, която седеше на петнайсетина метра от тях и със сигурност не ги чуваше.

— Тя присъстваше, когато обсъждахме тия въпроси.

— Ясно.

Майк Стиборек се намръщи, озърна се към Чарли Пайн, после продължи демонстративно да не й обръща внимание.

— Смяташ ли, че реакторът е непокътнат? — попита Рип.

Майорът се засмя.

— Добре играеш ролята на тъп хлапак. Случайно да съм ти казал нещо, което не знаеш?

— Ами реактора?

— Взехме със себе си малък детектор за радиация и доколкото можем да определим, реакторът все още е херметично затворен. — Стиборек сви рамене. — Можеш ли да повярваш? Летяща чиния?

— Защо са я изоставили тук?

Майорът не отговори веднага.

— Не знам, малкия. Наистина не знам. Струва ми се, че отговорът не е в летящата чиния. Изглежда така, сякаш е кацнала там вчера.

— Обаче не е. Със собствените си ръце разруших по-голямата част от скалата. Това е истински пясъчник. — Той извади парченце камък от джоба си и го подаде на Стиборек, който небрежно го погледна и го потърка с пръсти.

Когато му го върна, Рип го прибра обратно в джоба си и попита:

— Чарли може ли да я пилотира?

Военният отново се засмя.

— Виж, това изобщо не ми е хрумвало. Тая жена може да пилотира всичко. Обаче няма абсолютно никакъв шанс летящата чиния да е още в изправност. Абсолютно никакъв шанс.

— Защо?

— Господи, всичко се разваля с времето! Металът кристализира, различните метали реагират помежду си, корозията разяжда всичко… Ентропията в затворена система се увеличава с времето — това е вторият закон на термодинамиката. Времето е взело своето от тоя кораб, даже да не се забелязва на пръв поглед.

— Ако можеше да лети, исках да кажа. Чарли би ли могла да го пилотира?

— Малкия… как се казваш? Кантрел ли? Виж, Кантрел, ако слоновете имаха криле, предните стъкла на колите щяха да са бронирани и щеше да е опасно да се разхождаш навън. „Ако“ е най-важната дума в английския език.