Стивън Кунц - Летяща чиния

— Онова нещо отляво според мен контролира гравитационното поле. Ако съвсем лекичко го повдигнеш…

Летящата чиния се отдели от земята, леко се наклони и плазовете й докоснаха камъка. Чарли компенсира с щурвала в дясната си ръка, после го пусна. Едва натисна педалите с крака… и усети, че корабът се обръща.

— Върха! — ахна вкопчилият се в облегалката Рип.

Навесът покриваше летящата чиния и Чарли не можеше да се издигне повече, иначе платнището щеше да се залепи за купола. Тя лекичко натисна дясната ръчка напред.

Корабът плавно излетя изпод навеса. Наоколо се вихреше пясък като от хеликоптерна перка.

Дъч Хааген стоеше с вдигнати ръце, когато чу вика на Бил Тагарт. Той се озърна назад към летящата чиния.

Космическият кораб като безшумен сребрист силует изплуваше от светлината на прожекторите и се приближаваше към тях.

Движеше се бавно, като хеликоптер. Само че без никакъв звук. Изглеждаше странно, като в ням филм.

— Мили боже! — ахна Бил.

— Ако малкия разбие това нещо… — Професор Солди изруга. Знаеше със сигурност, че Рип Кантрел е на пилотската седалка.

Либийският командир не вярваше на очите си.

Той закрещя на арабски, насочи пистолета си към летящата чиния и дръпна спусъка.

Войниците му изстреляха откоси автоматичен огън. По корпуса на тялото заиграха искри от рикоширащите куршуми.

Чарли вдигна лоста и натисна назад щурвала. Летящата чиния се наклони нагоре. Двамата с Рип чуваха трополенето на куршумите по кораба.

— Нищо не виждам — извика тя, когато осветеният лагер изчезна под тях.

— Използвай уредите! — посъветва я Рип.

И естествено на компютърния екран пред нея имаше авиохоризонт. Чарли наклони носа надолу, за да уравновеси кораба.

— Не се движим много бързо — отбеляза младежът.

— Още не съм включила дюзите. Трябва да поизпитам машината, да посвикна с нея.

— Сега не е нито времето, нито мястото. Да се махаме оттук.

Чарли Пайн плуваше в абсолютно непознати води. Докато разглеждаше контролния пулт, я обзе паника. Натисна един от бутоните. Не се случи нищо. Побутна някакъв лост. Над него се появиха символи. Три стрелки, сочещи нагоре. После зелени лампички.

— По-бързо.

Може би дюзите се контролираха с бутоните на ръкохватката на левия лост.

Тя откъсна очи от авиохоризонта, за да разгледа ръкохватката. Когато натисна бутона в самия й край, чу бучене.

— Внимавай къде караш — с малко по-висок от обикновено глас я предупреди Рип.

Чарли отново насочи поглед към авиохоризонта и уравновеси кораба с лоста в дясната си ръка. После завъртя ръкохватката на левия лост. Чу как ракетните двигатели се запалиха, разнесе се звучен тътен и ускорението силно я притисна към облегалката. Рип Кантрел изгуби битката срещу ускорението и се изтърколи до задния край на кабината.

Чарли някак си успя да натисне лоста напред и носът на кораба се хоризонтира. През купола видя обсипаното със звезди небе.

Пламъците от ракетните двигатели осветиха километри от пустинята във всички посоки. Блясъкът бе ослепителен, като малко слънце.

И ревът беше оглушителен, най-силният шум, който Дъч Хааген бе чувал. Той вибрираше в черепа и зъбите, разтърсваше плътта по лицето му. Дъч запуши ушите си с ръце, свлече се на колене и стисна клепачи, за да защити очите си от мощната светлина.

Когато звукът поутихна и светлината отслабна, той леко отвори очи. Летящата чиния се отдалечаваше на петнайсет градуса над хоризонта и оставяше след себе си пелена от бял огън.

Огромното ускорение притискаше Чарли Пайн към седалката. Рип лежеше на пода до една от другите седалки. Започна да се изтласква с крака и стигна до подиума. Преметна се отгоре и накрая с усилие се изправи. Успя да го постигне при ускорение най-малко 4 g благодарение на физическата си форма.

— Намали подаването на енергия, за бога!

Тя лекичко завъртя ръкохватката на левия лост и ускорението значително отслабна.

— Колко вода наля в това нещо?

— Четирийсет литра.

— Няма да стигнем много далече.

— Може да успеем до Нил. Или до езерото Насър. Струва ми се, че летим на изток.

— Откъде знаеш?

— Погледни тоя дисплей и ми кажи. — Пред тях имаше глобус със стрелка в средата, която сочеше надясно.

В кристално ясния пустинен въздух земята долу бе тъмна пустош под безкрайно море от звезди. Когато бяха излетели, полумесецът едва се подаваше над хоризонта, а сега беше високо в нощното небе и бързо продължаваше да се издига.