Стивън Кунц - Летяща чиния

Здесь есть возможность читать онлайн «Стивън Кунц - Летяща чиния» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Год выпуска: 2004, ISBN: 2004, Издательство: Бард, Жанр: Триллер, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Летяща чиния: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Летяща чиния»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Проблясък от отразена светлина в далечината привлича Рип Кантрел, учен авантюрист на експедиция в Сахара. Той открива парче метал, погребано в пясъчникова скала. Скоро Рип и неговите колеги изравят летяща чиния, която е била затворена в камъка в продължение на 140 000 години. Но откритието не остава дълго в тайна. Ударна група за проучване на НЛО от ВВС на САЩ пристига само минути преди хората на австралийски милиардер, които искат да откраднат технологията на летящата чиния. Докато двете страни се надхитряват, на мястото се изсипват и либийски командоси. Междувременно Рип успява да открадне летящата чиния. С помощта на красивата Чарли Пайн, бивш пилот изпитател от ВВС, той отлита с кораба и се отправя на невероятно пътешествие в космоса и по целия свят, бягайки на крачка пред хора, побеснели от алчност и амбиция.
Увлекателните пътешествия на Рип и Чарли и вълшебството на самата летяща чиния ни показва какво може да се е случило… и какво би могло да се случи!

Летяща чиния — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Летяща чиния», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Бръмченето на самолетния двигател окончателно го разсъни.

— Откога кръжи оня самолет? — посочи Рип.

— А, от петнайсетина минути.

— Мислех, че снощи сме катастрофирали.

— Катастрофирахме. Обаче няма нищо повредено. Издигнах летящата чиния във въздуха и спуснах колесниците. Смъкнах те на пясъка, за да спиш по-добре.

— Ти как си?

— Бива.

— Не си ли ранена?

— Не, честно.

Чарли изпразни тубата и се запъти надолу по склона към реката. Рип понечи да се изправи, после се отказа.

Чесната направи последен кръг и се отдалечи на североизток.

Младежът я проследи с поглед. Още седеше до кораба, когато Чарли се върна, носейки тежката туба с две ръце. Вдигна я и продължи да пълни резервоара.

— Силна си.

— Че как иначе в тия трудни времена?

— Колко литра наля?

— Сто и деветдесет. Десет курса. Ще поседна и ще си почина, докато ти наливаш останалите сто и деветдесет.

— Типично по женски! Ти си свърши работата по хлад и ме оставяш да се бъхтя в жегата.

— Типично по мъжки! — не му остана длъжна Чарли. — Спиш до късно, гледаш как жената работи и после мърмориш.

Рип с усилие се изправи на крака и взе празната туба от нея. После вдигна втората от земята и се заспуска надолу по склона.

Водата бе кафява и мътна. Накъдето и да погледнеше, виждаше пясък, тиня, скала и вода. Почти нямаше вятър. Докато пълнеше тубата, по брадичката му се стичаше пот.

Течна кал. Тази кафява вода нямаше да е много полезна за двигателя на летящата чиния, определено. Само че нямаха друг избор.

След като напълни тубата, той мрачно се загледа в кафявата вода, която сякаш не помръдваше. Умираше от жажда и жега, но ако пиеше от тая утайка, със сигурност щеше да се зарази от нещо. Приклекна и наплиска лицето и косата си, после се избърса с навития си нагоре ръкав. Платът потъмня от мръсотия.

Може би следобед щяха да намерят някое място със студена чиста вода.

Нямаше да му е излишна и баня. И храна.

Ако изобщо събереше смелост пак да лети с кораба. През целия си живот не бе брал такъв страх като предишната нощ в мрака, докато земята връхлиташе отгоре им… От спомена го побиха тръпки.

Докато се изкачваше по склона, Рип си каза, че може да го направи.

— Снощи беше тъмно — рече на Чарли той. — Не виждах абсолютно нищо.

— Аха.

— През деня ще е различно.

— Да.

— Поне ще виждаме къде сме.

Тя кимна с глава и отметна косата от очите си.

— Днес ще се справиш по-добре.

— Възможно е.

— Не, наистина. Сега нямаше да съм жив, ако не се беше качила в летящата чиния с мен.

— Наистина ли щеше да полетиш сам?

— Да.

— Сериозно ли?

— Така възнамерявах.

— Аха.

— Не знаех какво ме очаква.

— Така е в живота, нали?

Рип се затътри надолу по склона за поредните четирийсет литра.

Когато изля своите сто и деветдесет литра в резервоара, той се пльосна на пясъка до Чарли.

— Чудя се колко побира това нещо.

— Дай да ти погледна главата. — Тя докосна лицето му и разгледа челото му. — Може да ти остане белег. Здравата си се фраснал. Още ти тече кръв.

Дланите й бяха силни. Това му хареса.

— Омъжена ли си за оня майор? — попита Рип.

— Защо питаш?

— Не носиш халка, но в наши дни много жени не носят.

— Не съм омъжена.

— Живееш ли с него?

Тя махна с ръка.

Слаб ветрец разроши косата й. Готино парче, помисли си Рип Кантрел. Обаче беше възстаричка. По дяволите, сигурно минаваше трийсетака.

— И защо се качи в летящата чиния с мен?

— Не исках да се самоубиеш.

— О, я стига! Отговори ми честно. Не съм малък.

Чарли сви рамене.

— Реших, че може да се опиташ да излетиш с нея, и си казах — защо не? Човек умира само веднъж.

Тя понечи да се засмее, после се отказа и прехапа устна. Изправи се, вдигна едната туба и се запъти към реката.

Рип взе другата и я настигна.

— Значи си имаш проблеми с военните.

— Ще си имам, рано или късно. Когато научат, че чинията наистина лети, ще искат да им я закарам в Невада.

— Къде в Невада?

— В Зона петдесет и едно.

— Свръхсекретната база ли?

— Да.

— И ще го направиш ли?

— Не мога да те взема там, нали разбираш? Нямаш право на достъп.

— Може да те уволнят. Да разубедят „Локхийд Мартин“ да те вземат на работа.

Чарли изсумтя.

При следващия курс нагоре по склона Рип взе и двете туби.

— Според теб как трябва да постъпим? — попита той, докато наливаше водата в резервоара.

— Трябва да закараме кораба в Щатите и да го предадем на военните.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Летяща чиния»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Летяща чиния» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Отзывы о книге «Летяща чиния»

Обсуждение, отзывы о книге «Летяща чиния» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x