Фридрих Незнански - Насочен взрив

— Но ние, в това число и аз, извършихме огромна работа по описването на обектите, имуществото, недвижимия имот на нашия гарнизон — за всеки случай възразих аз, разбирайки, че Вагин говори за нещо друго. И без мен знаеше каква работа сме свършили.

— Не се ли безпокоите, Владимир Фьодорович, за народите от Източна Европа, които могат да бъдат подложени на радиоактивно заразяване? — изведнъж с усмивка ме попита Вагин.

Нищо не разбирах:

— Никакво заразяване няма да има. Това е изключено…

— Провокациите ли са изключени?

— Какви провокации? Нямам информация, Алексей Викторович. В сведенията на разузнаването и контраразузнаването няма дори намек за такова нещо.

— А аз, за разлика от вас, се тревожа как ще помъкнем десетки хиляди тона въоръжение от тази проклета Германия. Само с ядрените бойни глави имам такива главоболия, че даже започнах да гълтам сънотворно. Представяте ли си, Владимир Фьодорович? И при това са ме налегнали от всички страни: и арабите, дявол да ги вземе, и немците — искат всичко те да контролират, пък и разни други тъмни личности от международен мащаб… Налитат като мухи на мед. Надявам се, че ме разбирате?

— Нещо не разбирам, Алексей Викторович, и страхувам се, че няма да се справя с тази командировка. Пък и никак не ми се ще да видя онзи Юрий…

— Ще се справите! — рязко ме прекъсна Вагин.

— Не, страхувам се, че няма да се справя — също така рязко го парирах аз.

— Така можете и пред военен съд да се изправите — усмихна се Вагин.

— Само че не аз, а по-скоро вие, Алексей Викторович. Вие сте онзи, който разпродава каквото може срещу валута в швейцарска или люксембургска банка. Вие, а не аз!

— Няма да спорим, Владимир Фьодорович — меко се усмихна Вагин. — Всички копия от документите за продажбата на зенитните установки на арабски колекционери на оръжие, военната екипировка на пакистанците… Няма да изреждам. Уверен съм, че и сам не помните, скъпи Владимир Фьодорович, под колко документа стои вашият подпис. А те са при мене — и копията, и оригиналите, всичките с вашия автограф…

Аз кипнах от яд. Бях уверен, повече от уверен, че моят подпис го няма под нито един мръсен документ за продажба или предаване под аренда за 99 години на което и да е бунгало или четириетажно здание! Но може като нищо и да се появи!… Вече четири пъти аз, полковникът от Съветската армия, наистина от вече бившата Съветска, четири пъти подписвах бели листове за спешно уж ненаписано донесение, за ненаписана докладна записка… Подписвах се, глупакът му с глупак, под натиск и по лична заповед на командващия! А срещу командващия не можех да се опълча.

Чак по-късно започнах да разбирам, че истинският командващ ЗГВ беше моят събеседник, с когото сега така мирно и спокойно разговаряхме в чистичката и чуруликаща немска горичка.

С една дума, разбрах, че работата е гнила. И няма да ми се размине полетът до Афганистан и срещата с Юрий Корольов.

— Какво трябва да предам на бившия капитан Корольов? — попитах заместник командващия през зъби, без да крия презрението си.

— Нищо. Абсолютно нищо — усмихна се Вагин.

— Нищо? Тогава какво да му кажа?

— Нищо няма да кажете на Корольов. Можете да си припомните младежките години, как сте учили заедно, как сте опъвали войнишкия каиш вие, младите лейтенантчета, и толкова. На него — нищо. Той е само свръзка. Юрий Корольов ще ви заведе като мой доверен човек, а аз ви имам доверие, Владимир Фьодорович, както на себе си — студено се усмихна Вагин. — Та Корольов ще ви заведе на среща с един нисичък господин…

— Кой е той? — не се въздържах.

— Подробна инструкция ще получите по-късно. Разбира се, устно, само устно, полковник. Но сега мога да ви кажа само, че се казва Селим ал Руниш. Той е наш приятел от една слънчева нефтена пустиня в Арабския полуостров.

Ама че работа, помислих си аз. Никога не бях чувал това име, но не е на някакъв си агент на ЦРУ или Мосад. По-скоро този Селим, преведено името му означава «мир», та той сигурно иска да купи нещо от руснаците. И по-точно, не от руснаците, а лично от Вагин. От заместник командващия. И аз трябва да бъда един вид посредник.

— Никога не съм чувал за този Ал Руниш. Кой е той?

— Един много богат човек, много известен в арабския свят. Бивш министър на външните работи — уклончиво ми отговори Вагин.

— И какво иска? Надявам се, че не е камуфлажна униформа или партида калашници?

— Не, естествено… Макар, скъпи Владимир Фьодорович, тъй като всичко е само с думи и никакви хартийки нито вие, нито аз ще имаме, то нещичко мога и да ви кажа. Например, че го интересуват една-две ракети «земя — въздух» и съвсем малко, не повече от десетина ракети «земя — земя». Виждате ли, дреболии някакви. А вас, ако не се лъжа, ви интересува генералската звездичка, Владимир Фьодорович? И още нещо… Е, например процент от сделката. Малък, съвсем дребен, но процент… Нали така, скъпи Владимир Фьодорович? И главното, без всякакъв книжен бюрократизъм, нали? Това е главното за вас! — победоносно се усмихна Вагин.