Фридрих Незнански - Насочен взрив

Сигурно щяхме да се задържим по-дълго при Селдин, но като дежурен следовател ме повикаха за взрива в складовете на Ярославската гара. Нечия умна глава родила версията, че това може да е терористичен акт.

Набързо привършихме огледа в дома на Селдин и тръгнахме към Ярославската гара. Естествено, както и предполагах, това си беше най-банален случай — двама заварчици се напили с някакъв боклук, сбили се и предизвикали пожар. А складът бил натъпкан с кашони с малки вносни газови спрейове и те гръмнали.

Заварчиците мигновено бяха изтрезнели и бледнеейки все повече и повече, започнаха с треперещи гласове един през друг взаимно да се обвиняват за възникналия пожар. Беше се събрала цялата милиция на Ярославската гара и цялото жепейско началство, така че аз със следствената си бригада бях съвсем излишна фигура.

Едва привечер се върнахме на „Петровка“.

Левин веднага изтича в бюфета да натъпче празния си стомах, а аз тръгнах към кабинета на дежурния следовател. Тръшнах се с удоволствие на креслото в кабинета и опънах крака. Втренчих се в картата на Съюза на съветските социалистически републики, която така приятно галеше зрението, навявайки мисли за отминалата комунистическа епоха с нейния „докторски“ салам по две рубли и двайсет, с партийните активи и партийните групи, и останалите глупости.

И тъкмо исках да се съсредоточа и да анализирам убийството на генерала, когато зазвъня телефонът. Не очаквах да чуя гласа на Татяна Холод.

— Александър Борисович? Саша, обажда ти се Таня. Извинявай, че те безпокоя в службата — звънтеше в слушалката нейният радостен глас.

— Таня, дежурен съм… — успях само да кажа, дори не да й кажа, а някак вяло и виновно да измънкам в слушалката.

— Ама не мога да ти звъня у вас — сниши глас Татяна.

— Защо? Моята Иринка замина за Рига по договор в оркестъра на някаква скъпа кръчма.

— Заради мене ли? — Гласът на Таня Холод съвсем затихна.

— Не, откъде го измисли? — учудих се артистично. — Кое е толкова странно? Нима жените, както и мъжете не заминават в командировка? Както казват, житейска работа. Ето например аз съм длъжен сега цяло денонощие да стърча на работа…

— На любимата ти работа — добави Таня.

— Е, нека да е и любима, но все пак съм разделен от жена си. Таня, вероятно не бива повече да се срещаме… даже и заради вестникарските статии, че току-виж аз наистина… Знаеш ли, все пак се чувствам виновен, макар Ирина да е далече…

В слушалката увисна тягостна тишина.

— Саша, не си ме разбрал правилно. Аз не ти звъня за това… Не за да ти напомням за нещо… Макар да съжалявам, че отказваш да пишеш статии за моя вестник.

— Не отказвам.

— Това е добре! Пък аз най-после се омъжвам.

— За него ли? За оня, военния?

— Да, за Володя, за полковник Васин. Е, наистина, трябва да го изчакам, докато се разведе с жена си — тъжно се засмя Татяна. — Искам да прибера от тебе ръкописа му и да чуя мнението ти. Прочете ли го?

— Ах, да! — плеснах се по челото. — Танюша, съвсем забравих. Този литературен шедьовър е тук, в кабинета ми, заврял се е някъде из бюрото. Извинявай, но съвсем съм се объркал. Обещавам, че още днес…

— Саша, знаеш ли, че това, което е написал Васин, може да се окаже сериозно, много сериозно. Нима си забравил, че искаше да го прочетеш не по литературни причини, а заради съдържанието…

— Да, да, заради съдържанието — може ли да се пръкне от този ръкопис криминале — усмихнах се аз.

— Саша, обещай ми, че спешно ще прегледаш всичко написано от Володя. Ами там всичко е истина, само имената и фамилиите са променени; макар да не е служебен доклад, а нещо наподобяващо мемоари, но това е бомба, сензация! Неговият ръкопис е горе-долу същата бомба, каквато готвя и аз.

— Танюша, откога се увличаш по взривни вещества? — пошегувах се аз.

— Скоро ще получа и някои документи, които могат да гръмнат по-силно и от двеста грама тротил. Въз основа на тези материали ще напиша съвсем мотивирана статия, която ще лиши от кабинети такива високопоставени началници и генерали, които не си сънувал.

— Таня, какво ти е? Какви са тези хвалби?

— Ама ти всичко си забравил. Не си го прочел, забравил си всичко, което толкова дълго обсъждахме. Също и за моята статия. Помниш само… само леглото… Боже, колко си бил глупав!

— Защо? Помня не само леглото… Завъртя ме работата. Канех се да прелистя твоя Васин. Обещавам още днес да се захвана с шедьовъра на твоя бъдещ мъж и начинаещ драскач. Да не е решил да подава оставка?