Фридрих Незнански - Насочен взрив

Генерал Ваганов го прекъсна:

— Защото рибата се вмирисва от главата. Трябваше веднага да се отсече главата на Гусев, а не да се започва с опашката му. Самохин беше привлечен от един генерал в оставка — генерал-майор Селдин, на когото бях поръчал да очисти Гусев, но старикът се уплашил. Наложи се нашият Леонид заедно с този Самохин — кимна към снимката генералът — първо да свършат със Селдин, който пък колекционираше злато. Но и Самохин изведнъж се изплаши, изглежда, усети, че и него могат да го очистят, както генерала, след като смени куфарчето. И момченцето решило да излезе от играта. Но от нас не можеш да се измъкнеш! — вдигна показалец Ваганов. — Лъжеш се, братче, няма измъкване! При това момченцето, на което възлагахме толкова надежди — генералът погледна към смълчалия се Брагин, — се оказа джебчия, крадец на дребно. Отмъкнал от генерала златната му колекция и сигурно е искал да изчезне от нас в чужбина със златото си. Но сметката му излезе крива! Той не знаеше, че ние имаме много приятели… — Ваганов се усмихваше, размисляйки дали да пийне още една чашка водка, или да изчака следващия тост. — Това момченце, Самохин, не беше преценил, че някакъв си там Матецки, Матюша, работи за мен, и го помолил да скрие златните монети в един мерцедес. А Матюша е истински бандит, професионалист! Не се полакоми за десетина монети, които Самохин му обещал, за да шитне златото му. Всичко казал на Брагин…

— Между другото този Самохин ми дължеше и долари — вметна майорът към Ваганов. — Преди два месеца всичко проигра на преферанс…

— Нищо, Леонид, потърпи, скоро ще бъдем на кормилото на властта — кимна генералът. — Тогава ще имаш гущери да се заринеш…

— Да, опасни хора сте — въздъхнах аз. — Значи ти си гръмнал Самохин, а, Леонид?

Брагин някак странно ме погледна, а след това извърна очи към Ваганов и с неочаквана злоба и отвращение каза:

— Не мога да разбера защо докладваме на някакъв луд кой кого е убил? Разследването за взрива на мерцедеса е предадено на службата за сигурност, така че го смятай за прекратено.

— Аз също не мога да разбера, кой тука е лудият? Дали пък не съм аз? Хем съм двойник на московския следовател, хем пък съм луд? Да не ме смятате за чалнат? — подхванах темата, готвейки се да хвана за гърлото Брагин, ако не отстъпи.

— Успокой се — намеси се Ваганов, — никой не те смята за чалнат. Брагин се изрази неточно.

— Да, наистина. Извинявай. Исках да кажа, че нашият следовател не трябва да намери истинските убийци, например на Самохин — по-меко и с извиняваща се усмивка каза Брагин.

— Нали това ви казвам и аз! — извиках. — Ами ако сега в Москва други следователи са попаднали на истинските изпълнители на присъдата? Нали трябва да познавам нашите хора, за да ги измъкна от списъка на заподозрените.

— Май никак не си глупав — присви очи Ваганов. — Но за това как да водиш следствието, ще ти напише Брагин.

— Това е друго нещо. Значи, Леонид, ти не си очистил Самохин? — наивно, но упорито настоях аз.

— Не, Матецки му връчи взривоопасния сувенир… За да им е обица на ухото на нашите сътрудници и да знаят — никаква чужбина и никакво злато няма да им помогнат да се измъкнат от нас — каза Брагин, докато забиваше вилицата си в месото.

— Ама че работи стават! — въздъхнах аз. — Само че пак нищо не разбрах…

— Какво не разбра? — остро ме изгледа Ваганов. — Ние така и така ти разказахме прекалено много неща, които следователят Турецки просто не е длъжен да знае. Той благополучно провали разследването по убийството на Гусев и журналистката. Льоня Брагин утре или вдругиден ще ти даде легендата за това как си успял да се добереш обратно от Германия… Това е важното за теб.

— Добре. Но все пак ми е интересно — кой връчи куфарчето с взрива на журналистката?

Ваганов ме гледаше в очите, без да мигне. След това премести погледа си към Брагин. И онзи, без да се откъсва от заниманието си с чинията, съвсем естествено и тихо каза:

— Аз…

— Ама че го даваш, майоре — успях само да въздъхна. — Не ти ли беше жал? Жена е все пак…

— Не! — отсече Брагин. — Когато цялата страна е на границата на катастрофата, не можеш да съжаляваш ни жена, ни дете или старец. Ти по-късно ще го разбереш, следователю…

— Ще се помъча — тихо казах, навел очи.

Всички замълчахме. Най-после Ваганов надигна чашката си и бодро възкликна:

— Какви са тези тъжни физиономии! Предлагам да пием за успеха…

— На нашето абсолютно безнадеждно дело! — добавих с мрачна насмешка.