Фридрих Незнански - Насочен взрив

— Точно така.

— А този кой е?

— А това сте вие — усмихна ми се Ваганов.

Гледах собствената си снимка, на която бях заснет на гробищата по време на погребението на Татяна Холод. Тук имаше около петнайсет мои снимки. Имитирах учудване и попитах:

— Не може да бъде! Колко си приличаме! Това е просто фантастично! Изключително нещо, толкова много да си приличаме — клатех глава аз.

Ваганов и майорът се споглеждаха и се съгласяваха с мен.

— Е, щом толкова много си приличаме с този следовател, тогава няма да има никакви проблеми! Само че трябва много добре да запомня всички и освен това ми е нужна… как се казваше… това де? Нужна ми е легенда! Къде е сега този следовател? Жив ли е Турецки, или не?

— Жив е, но е прибран на сигурно място. Лежи в затвора в Германия — отвърна ми Ваганов.

— Какво е направил?

— Разследвал е убийството на някакъв банкер и някаква журналистка. Но неуспешно! Хлътнал е в някаква кална историйка в Германия и немците го прибрали.

— Ясно, мътна работа — замислено казах аз. — А какъв е бил онзи банкер, някой злобар ли? Кой го е пречукал?

Вместо отговор Ваганов кимна към майор Брагин. Първоначално направих учудена физиономия, а след това лицето ми се изкриви от ненавист.

— Леонид, ти ли очисти банкера?

— Не, не съм аз, или по-точно не само аз… Но ние избързваме, Александър Борисович. Аз вече приключвам отчета си за вашето разследване на това убийство. Скоро ще можете да го проучите в свободното си време.

— Но кой е убил банкера и журналистката? Много ми е интересно — казах аз и отместих чинията си, за да покажа, че следя внимателно разговора.

Майор Брагин погледна към Ваганов и онзи кимна в знак на съгласие.

— Тя сама си е виновна — започна майорът.

— Ама и ние сме си виновни! — прекъсна го Ваганов. — По-точно, аз допуснах грешка, че разреших на тази кореспондентка да посети военното ни градче.

— Журналистката е научила за плановете ни? — възкликнах с престорен ужас.

— Не, нищо не научи — намръщено отговори Ваганов. — Придума ме онзи Гусев, председателят на управителния съвет на „Славянска банка“. Тази журналистка му била приятелка. Каза, че трябвало да ни заснеме за историята и да състави хроника на събитията… Но той излезе проститутка и ние го очистихме заедно с журналистката.

— Двамата заедно?

— Да! И стана много сполучливо — двамата с един куршум — добави Брагин самодоволно.

— Ама този банкер ваш човек ли беше?

— Да. Беше — кимна Ваганов. — През неговата банка превеждахме парите от продажбата на някои видове оръжие в чужбина. Сега търсим други канали. Не мога да се доверя на заместниците му.

— Какво оръжие продавахте… ако не е тайна? — невинно попитах аз.

— Дребна работа. Най-голямата сделка, която успяхме да направим, беше продажбата на партида „Пика-2“ на един източен немец. Но Гусев реши да присвои част от парите и да ни предаде на контраразузнаването… Наложи се да изземем всички материали от журналистката и да наложим „последно предупреждение“ с летален изход — усмихна се Ваганов. — Вашият двойник, онзи следовател Турецки, се занимаваше с разплитането на тази история. Но, уви, нищо не се получи — добави, усмихвайки се, генерал-майорът.

— Значи аз съм се занимавал с това дело? — учудих се аз. — Чак сега ми светна! Но все още не ми е ясно защо сте очистили и журналистката. И тя ли е знаела за заговора? За да не се разприказва ли?

— Тя заедно с любовника си събираше компромати срещу вашия покорен слуга, срещу мен — поклони се Ваганов. — Намерила с кого да се мери… Но тя го правеше с благословията на банкера Гусев, който искаше да излезе сух от водата. Бедната жена! Тя обърка куфарчето с документите с куфарчето с бомбата — въздъхна Ваганов. — И така се случи, че отвори бомбата не в редакцията, а точно в колата на онзи, над когото вече беше произнесена присъда. Наистина всичко стана много сполучливо…

— А кой й е дал куфарчето с бомбата? — попитах аз, макар че ужасно се измъчвах, защото ме сърбеше кракът със залепения пистолет.

Огромни усилия ми струваше да не го измъкна в този момент и да не забия три-четири куршума в ухилената мутра на генерал-майора с неговите тънки извити устни.

— Ето го — каза майор Брагин и извади от купа снимката на Самохин. — Той трябваше да смени куфарчето. Но не изпълни заповедта — ще прочетете за това в доклада, който съм написал за вас. Самохин също беше убит — в ръцете му гръмна взривно устройство. И това се случи, защото…