Робърт Лъдлъм - Стратегията „Банкрофт“

Това, че бе в неговата компания, правеше всичките й предишни амбиции толкова нищожни .

— И така първата грижа при правенето на добро е да се избегне причиняването на зло — каза тя накрая замислено.

Сега слизаха надолу по могилката. Дочу пляскане на крила, погледна нагоре и видя ято диви патици да се издигат към небето като облак трепкаща перушина. Скрито зад могилката се оказа малко езерце с кристално чиста вода, около половин акър площ. Водни лилии бяха нацъфтели край бреговете му. Явно патиците бяха решили да изчакат зад дърветата, докато човешките посетители се отдалечат.

— Боже, толкова са прелестни — каза Андреа.

— Така е. А има една категория мъже, които, като ги видят, веднага се сещат за ловна пушка. — Пол Банкрофт се доближи до езерцето, взе камъче от брега и с момчешка сръчност го плъзна по водната повърхност. Камъчето подскочи на отсрещния бряг. — Ще ти разкажа една история — обърна се с лице към нея. — Чувала ли си за Инвър Брас?

— Инвър Брас? Звучи като езеро в Шотландия.

— Точно така, макар че го няма на картата. Но е също име на група мъже — първоначално само мъже, — които идват от цял свят и се срещат там някъде през 1929 година. Организаторът е шотланцец с много средства и големи амбиции. Хората, които събира, са от същата категория. Групата е съвсем малка. Само шестима души: всички влиятелни, всички богати, всички идеалисти, всички решени да превърнат света в по-добро място.

— О, това ли било?

— Толкова ли скромно изглежда? — попита той насмешливо. — Точно така. С тази цел е създадена групата Инвър Брас. И от време на време те изпращат огромни суми в бедни райони с идеята да намалят страданията и на първо място насилието, дължащо се на мизерията.

— Било е отдавна, времената са били различни.

Някъде в горичката отвъд долчинката катерица гризеше нещо.

— Случило се така, че основателят на Инвър Брас имал амбиции, които го надживели. Групата редовно се попълвала в следващите десетилетия. Не се променило само името на лидера — който и да е той, носел кодовото име „Генезис“. Като на основателя.

— Любопитен модел за подражание — осмели се да каже Андреа.

Тя намери друго кръгло камъче и се опита да го плъзне по водата, но не уцели точния ъгъл. То цамбурна и изчезна.

— Може би по-скоро поучителна история — възрази Банкрофт. — Те не били безгрешни. Ни най-малко. Истината е, че едно от техните постижения в инженерната икономика по недоглеждане води до появата на нацистка Германия.

Андреа го погледна в очите.

— Не говорите сериозно — каза тя е тих глас.

— А това зачеркнало всичко добро, направено дотогава от тях. Те мислели за причините и последиците и забравили, че последиците също са причини.

Слънцето ту се показваше, ту изчезваше зад пухести облаци.

Андреа се умълча.

— Изглеждате…

— Поразена — каза Андреа. — И бе точно така: професионален историк, поразен от историята на Инвър Брас, поразен от нехайния начин, по който я поднесе д-р Банкрофт. — Мисълта, че кабала като тази може да промени хода на човешката история… — Гласът й заглъхна.

— Много неща не се споменават в книгите по история, Андреа.

— Жалко — каза тя. — Инвър Брас. От езеро в Шотландия до появата на Третия райх. Това нещо изисква човек да свикне с него.

— Никога не съм срещал по-бързо усвояване — измърмори застаряващият учен с почти приятелски тон. — Ти виждаш нещата преди повечето останали хора: да правиш онова, което е правилно, невинаги е лесно.

Той се загледа в дългата и ниска каменна стена, редица от изкусно наредени шисти.

— Сигурно често ви спохожда историята на Инвър Брас?

— И ме прави смирен. Както обичам да казвам, човек е длъжен да гледа напред. Иска ми се да вярвам, че фондацията „Банкрофт“ се съобразява с уроците на историята. Ние сме разбрали, че директният изстрел често е по-малко ефективен от рикошета. — Той взе ново камъче от брега на езерцето. Този път то отскочи три пъти. — Всичко зависи от движението на китката — каза й той, намигвайки. Беше седемдесетгодишен, а мяташе камъчета като седемгодишен. Беше се нагърбил с най-тежкото бреме на света, а създаваше впечатление за нещо по-леко и от въздуха.

— Спомняте ли си повика на Волтер: „Сразете страха!“ И моят е същият. Но трудният въпрос винаги е бил: Как? Както казвам, да вършиш онова, което трябва, невинаги е лесно.

Андреа пое дълбоко въздух. Облаците започнаха да се скупчват над тях, не само да се носят стремително.