Робърт Лъдлъм - Стратегията „Банкрофт“

Сега в малка стаичка в задната част на приземния етаж тунизиецът проверяваше екрана, показващ показателите на сензорите в района. Електронните сензори бяха в положение „нормално“, но Юсеф Али знаеше, че методите на електронното засичане само подпомагаха човешкото наблюдение и никога не можеха да го заместят. Все още не беше приключил вечерната си обиколка.

В мазето забеляза нещо нередно. Вратата на стаята за разпити бе открехната. От пролуката излизаше струя светлина, която пронизваше мрака.

Не трябваше да е оставена така. С пистолет в ръка Юсеф Али приближи до стаята, отвори тежката врата, която се плъзна бавно върху мощните, безшумни панти, и пристъпи вътре.

Изведнъж светлината угасна. Силен удар изби оръжието от дясната му ръка, а друг удар по краката му го повали на пода. Колко ли нападатели имаше? Дезориентиран от внезапно падналия мрак, той не можеше да разбере, а когато се опита да замахне, усети, че ръцете му са закопчани с белезници. Нов силен удар в средата на гърба му отпрати пазача в другия край на стаята.

После вратата на стаята за разпити се затвори зад него.

— Добре, аз наистина съм смутена — призна Андреа Банкрофт.

Елегантно свиване на рамене.

— Наистина бях любопитен дали ще защитите позицията си, след като бяхте напълно права. — Сивата коса на възрастния мъж се посребри от следобедното слънце.

— Не мога да повярвам, че съм тук, че се разхождам с Пол Банкрофт. Човека, открил Байезианските мрежи. Теоремата на Банкрофт. Човека, който — о, Боже. Имам пропуски от началното училище. Извинете ме. Отново се поставям в затруднено положение. Като модно маце съм, срещнало Елвис.

Чувстваше, че се изчервява.

— Страхувам се, че Елвис напусна сградата — Пол Банкрофт се засмя с тих, мелодичен смях и те свиха надясно по пътеката.

Обраслият с дървета терен отстъпи място на морава от райграс, бял равнец и най-различни видове безименни диви цветя. Никъде не се виждаха магарешки бодили и тръни. Морава без никакви бурени; като почти всичко останало в имението в Кътоуна изглеждаше естествена, но все пак трябваше да е плод на нечия огромна грижа. Усъвършенствана природа.

— Онези неща, за които споменахте — чувствам се като човек, който е написал няколко привлекателни поп парчета в началото на шейсетте — каза след малко Пол Банкрофт. — Като по-възрастен човек разбирам, че истинското предизвикателство е да приложиш теорията на практика. Накарай ума да служи на сърцето. — Направи така, че теориите да дадат плодове.

— Дълго сте се трудили над тях. Като се започне с основната теза за утилитарната етика. Не зная дали правилно съм схванала: действай по такъв начин, че да принесеш добро на възможно най-много хора.

Леко подсмихване под мустак.

— Така е разсъждавал Джереми Бентам през осемнайсети век. Фразата, доколкото знам, произлиза от трудовете на учения Джоузеф Пристли и етичния философ Френсис Хъчесън. Всички забравят, че модерната икономика е, така да се каже, ангажирана именно с максимализиране на общественото благо. Прилагането на функциите на Алфред Маршал и Артър Пигу за благосъстоянието към аксиомите на неоутилитаризма би трябвало да е очевидно за всеки.

Андреа се мъчеше да изрови от паметта си онова, което бе учила в класната стая — знанията и уменията, които бързо се усвояват за изпити и писмени работи, но точно толкова бързо се забравят.

— Доколкото си спомням, се говореше, че вие сте формулирали теоремата „Банкрофт“ в курсова работа като студент. При подготовка за семинар във втори курс, нещо такова. Вярно ли е?

— Да, вярно е — отвърна сивокосият мъж, по чието лице без нито една бръчица леко бяха избили ситни капчици пот. — Като юноша бях доста умен, за да я измисля, но недостатъчно умен да разбера, че хиляда пъти преди това е можела да бъде разработена. Тогава проблемите бяха по-лесни. Имаха решение.

— А сега?

— Сега като че ли само водят до нови проблеми, като руските кукли матрьошки. На седемдесет години съм и като се върна назад, ми е трудно да оценя този вид технически интелект, както останалите.

— Това е нещо като самоотричане. Не получихте ли медал „Фийлдс“? — Медалът „Фийлдс“ бе най-престижната награда по математика, равносилна на Нобеловата награда. — За първите ви разработки на теорията за числата, ако си спомням правилно. Тогава бяхте в Института за съвременни проучвания.

— Вие наистина ме карате да забравям на колко съм години — каза събеседникът й с усмивка. — Все още пазя медала в кутия за обувки някъде. Върху него има цитат от римския поет Манилиус: „Да преминеш границата на твоето мислене и да станеш господар на вселената.“ Натрапчиво.