Робърт Лъдлъм - Стратегията „Банкрофт“

Сега Белкнап напъна всяка фибра на тялото си, изпълнен със сила, която по някакъв начин го връхлетя отвън, а не дойде от него.

Решетката помръдна.

Нагоре и още нагоре. Застопори масивната решетка в единия край, колкото да си пъхне ръката и после я изтласка още нагоре. Твърд метал върху гладък бетон: по-тихо отколкото предполагате.

И така четирийсет минути след като паркира вана на службата по поддръжка на телефонните шахти, той се добра до мястото, което се бе стремил така отчаяно да избегне: място, проектирано съобразно рафинирания и дълбоко изкривен вкус на покойния Халил Ансари.

Сега предстоеше нещо, което за Белкнап винаги представляваше най-голямата трудност.

Да чака.

Програмните служители се впуснаха да представят своите виждания, а Андреа се опита да се съсредоточи, отначало като си придаде спокоен и уверен вид. Не след дълго обаче вниманието и бе приковано от изложенията. По всички правила се очакваше да бъдат досадни. Но тя бе изненадана колко разностранна е дейността на фондацията. Проекти за питейна вода и ваксинации в Третия свят, програми за ограмотяване в Апалачите, програми за изкореняване на детския паралич в Африка и Азия, за доставка на храни в най-бедните райони. Всеки служител на фондацията говореше за проектите, за които отговаряше, в конкретни параметри: разходи, очаквания, планове за бъдещето, оценка на ефективността. Езикът бе прям, делничен, делови. И все пак онова, за което говореха, беше невероятно забележително — проект след проект, които щяха да променят живота на хиляди хора. Стана дума за прокарване на канали в бедни райони, които да позволят напояване и подобряване на земеделието. Няколко снимки върху монитор на стената показваха ясно какъв е резултатът: пустинята наистина разцъфтяваше.

Подобно на фондацията „Рокфелер“, „Банкрофт“ имаше представителства по целия свят, но се стараеше да държи своите режийни разходи под строг контрол. Един след друг ораторите говореха за бизнес етика при „стойността на парите“, разяснявайки какво са те за благотворителната организация — особено като се имаше предвид, че „стойност“ в този контекст се отнасяше до спасени човешки животи и прекратяване на страдания.

Може би това не беше учудващо, имайки предвид човека, който стоеше зад фондацията — помисли си тя.

Пол Банкрофт. Беше име, предизвикващо трепет и страхопочитание. Доктор Банкрофт никога не се набиваше на очи: въобще не си падаше по вечери с черни вратовръзки, не обичаше да го споменават и във вестникарските рубрики за висшето общество. Онова, за което не можеше да се мълчи, бе неговият многостранен гений. Андреа си спомни, че на семинарите по основи на икономиката в началните курсове я задължаваха да усвои поредица от променливи функции, известни като теоремата на Банкрофт — и задълбавайки, тя откри, че авторът им е всъщност неин братовчед. Още на двайсет и няколко годишна възраст доктор Банкрофт направил значителен принос към теорията на игрите и нейните приложения в етиката. Фондацията му обаче бе плод на далеч по-практичен ум: серия от страхотни инвестиции и спекулации на борсата, които бяха преобразували приличното семейно богатство в дарителски фонд и превърнали скромната като мащаби фондация в организация, представена в цял свят.

Тричасовото представяне бе направено от програмен служител, на име Рандол Хейуд — със зачервено и загрубяло лице, което подсказваше, че е прекарал много години под тропическото слънце, глава с формата на куршум и гъста черна коса. Областта му бе тропическата медицина и той отговаряше за програма, насочваща фондове към проучване и разработка на лекарства срещу малария. Деветдесет милиона долара щяха да отидат при научноизследователска група в медицинския институт „Хауел“, други деветдесет милиона — при група в университета „Джон Хопкинс“. Хейуд говори накратко за „молекулните цели“, за протоколите от опитите с ваксини, за конкретните предизвикателства, поставени от патогена, за неприложимостта на ваксините, които се разработваха понастоящем. Около милион човешки живота отнемаше всяка година най-агресивният малариен паразит, plasmodium falciparum .

Милион човешки живота. Статистика? Абстракция? Или трагедия?

Хейуд говореше така, сякаш боботеше. У него имаше нещо мрачно. Буреносен облак на зазоряване — помисли си Андреа.

— Резултатите досега, е, не забелязваме пробиви на хоризонта. Никой не желае да дава свръхобещания. В тази област имаше поредица от големи надежди и разбити надежди. Но не сме се отказали.