Робърт Лъдлъм - Стратегията „Банкрофт“

Очите му обходиха дългата маса, подканяйки за въпроси.

Андреа остави чашата си за чай така, че да се чуе дрънченето на порцелан върху порцелан — беше по-учтиво, отколкото да си прочисти гърлото.

— Извинете ме, аз съм съвсем нова, но както бяхме информирани, фондацията се насочва към области, които пазарът не обслужва в достатъчна степен — тя замълча многозначително.

— И ваксините са добър пример — каза Хейуд, кимайки важно. — Ползата от ваксинирането е много по-голяма от ползата му за отделния индивид, защото, ако аз съм ваксиниран, това помага и на вас. Няма да заразя с патогена други хора и, разбира се, обществото няма да плаща разходите за лечението ми, за отсъствията ми от училище, хоспитализацията. Всеки здравен икономист ще каже, че ползата от ваксинацията за общността може да бъде двайсет пъти по-голяма от разходите, които индивидът ще заплати. Затова правителствата винаги с готовност инвестират във ваксинирането. Това е за благото на обществото, същото като хигиената, чистата вода или каквото се сетите. В този случай, разбира се, положението е най-тежко в най-бедните страни по света, където просто липсват необходимите ресурси. В страни като Уганда, Ботсвана или Замбия здравните бюджети възлизат на не повече от петнайсет долара на човек. У нас се падат по близо пет хиляди долара на човек.

Погледът на Андреа се съсредоточи върху Хейуд, докато той говореше. Грубата му физиономия правеше бледите му очи да изглеждат още по-поразителни. Беше яко сложен, с големи ръце, нокти, изрязани до кожата. Следователно от типа хора, с които тя имаше известен опит: мъжко момче… нервак.

— Това поставя нещата в перспектива — каза Андреа.

— Изчисленията са до цент. Фармацевтичните компании нямат грешка при разработването на лекарства, за които има пазар. Но нямат финансов стимул да изразходват големи суми в разработването на медикаменти за хора, които не могат да си позволят да плащат за тях.

— И тук се появява фондацията „Банкрофт“.

— И тук се появяваме ние — каза Хейуд, кимайки мрачно. — Общо взето, онова, което се опитваме да правим, е да наливаме вода в помпата.

Той започна да си прибира бумагите, но Андреа не беше приключила още.

— Извинете — каза тя. — Бях във финансовия бизнес и може би гледам на това предубедено. Но вместо да се опитвате да съберете печелившия екип, защо не предложите стимул на някой изследователски екип, който вече работи по проблема?

— Извинете? — Хейуд потърка носа си.

— Да не хвърляте пари на вятъра, искам да кажа. — Около масата се разнесе тихо хихикане, а Андреа усети как се изчервява. Съжали, че се обади. Но съм права — помисли си тя запалено. — Трудно е да се насочва иновацията. Но аз предполагам, че има стотици лаборатории и изследователски екипи — в университетите, в изследователските институти с идеална цел, биотехнологичните фирми, — които могат да направят нещо. Просто ги стимулирате да се конкурират, а вие се възползвате от резултата. Казахте, че фармацевтичните компании и биотехнологичните фирми нямат грешка в разработката на лекарства. Защо не им предложите стимул за това? Обещайте им, че ще изкупите един милион дози примерно от ваксината на справедлива цена. Което означава да се стимулира всеки потенциален инвеститор, а това ще увеличи на практика сумата, вложена от вас.

Грозноватото лице на програмния служител прие изражение на потиснато раздразнение.

— Онова, което се опитваме да правим — обясни той, — е да дадем старт на хората.

— И подбирате кандидатите, които смятате, че имат най-добри шансове да спечелят?

— Точно така.

— Тоест залагате.

Програмният служител замълча за миг. От отсрещния край на масата мъж с изискан вид и вълниста сива коса срещна погледа на Андреа.

— И какъв е вашият модел? — попита я той. — Разиграване на лотария за медицински изследователи? „Вие можете да сте победителят!“ — неща от този род?

Гласът му бе спокоен, почти благ. Предизвикателството се съдържаше в думите, не в тона.

Лицето на Андреа Банкрофт пламна. Но не можеше да си позволи да възрази. Досети се за нещо, което бе прочела в книгите по история. Погледна в очите мъжа.

— Толкова нова ли ви се струва идеята? През осемнайсети век британското правителство обявява награда за всеки, който успее да открие начин за измерване на дължината на морето. Ако проверите, ще откриете, че проблемът е бил разрешен и че наградата е била получена.