Робърт Лъдлъм - Стратегията „Банкрофт“

— И смирено — добави тя.

Вятър разклати високите треви на моравата, а Андреа потрепери. Вървяха към каменна стена. Изглеждаше древна като онези прегради, които разчертаваха английските пасища.

— Но сега вие сте в състояние да приложите идеята за принасянето на полза за максимален брой хора в практиката — продължи тя. — Това, че имате на разположение фондация, улеснява нещата.

— Наистина ли мислите така? — Лека усмивка. Още една проверка.

Андреа замълча за миг и отговори сериозно.

— Не е лесно, не. Защото съществува проблемът за възможностите за финансиране — какво друго бихте могли да направите с определена сума. А оттук произлиза и въпросът за последиците.

— Знаех си, че у вас има нещо, Андреа. Качествен ум. Истинска независимост. Способност да мислите самостоятелно за проблемите. С онова, което казвате, поставяте пръст в раната. Последиците. Страничните ефекти. Това е уловката за всички амбициозни начинания във филантропията. Нашата най-голяма битка, наистина.

Андреа кимна енергично.

— Никой не желае да бъде педиатърът, спасил живота на малкия Адолф Хитлер.

— Точно така — отговори Пол Банкрофт. — И понякога усилие да облекчиш бедността има за резултат още по-голяма бедност. Даряваш зърнени храни в някой район и лишаваш фермерите от работа. На следващата година западните хуманитарни организации не се появяват, нито местните фермери, които са били принудени да изядат зърното за посев. Свидетели сме на подобни неща непрекъснато през последните десетилетия. — Погледът на Банкрофт беше загрижен и фокусиран върху нея.

— Ами болестите?

— Понякога се прилага третиране, при което с лекуването на симптомите на инфекциозно заболяване се увеличава скоростта на разпространяване.

— Човек не би искал да е лекарят, който дава на болната от тиф Мери аспирин, за да може да си върши работата в кухнята — каза Андреа.

— Мили Боже, Андреа, вие сте родена за това — каза той и се усмихна, а около очите му се образуваха бръчици.

Тя отново се изчерви. Да си поискаш обратно рожденото право. Това ли имаше предвид?

— О, недейте — каза тя бързо.

— Просто имах предвид, че притежавате нюх за тези неща. Страничните последици се проявяват под всякакви форми и мащаби. Затова фондация „Банкрофт“ винаги трябва да мисли с пет хода напред. Защото всяко действие има страничен ефект, но този ефект също има ефекти, които също имат ефекти.

Тя почувства силата на мощен интелект, насочен към дълбок проблем и решен да не бъде победен.

— Най-малкото всичко това може да доведе до парализа. Започваш да мислиш за въпросните неблагоприятни ефекти и си казваш, че е по-добре да не предприемаш нищо.

— Освен когато — усещаха се интелектуалните флуиди от начина, по който Пол Банкрофт продължаваше мислите й, — няма изход от ребуса.

— Защото има последици и от бездействието, нали — продължи Андреа. — Правенето на нищо също има странични ефекти.

— Което означава, че никога не можеш да решиш да не решаваш.

Не беше двубой; приличаше повече на танц, назад и напред, напред и назад. Беше превъзбудена. Говореше с един от най-големите умове в епохата след войната за най-големите проблеми на съвремието и защитаваше собствени тези. Или се самоласкаеше? Котка, която танцува с лъв?

Изкачиха мълчаливо малка височина, могилка, обрасла с камбанки, диви зюмбюли и лютичета. Чувстваше се в приповдигнато настроение. Беше ли срещнала друг път такъв изключителен човек? Пол Банкрофт не се интересуваше от пари, той притежаваше всичките пари на света. Интересуваше се само от това, какво може да се направи с пари, ако бъдат вложени много предпазливо. В колежа и в университета Андреа общуваше с учени, които отчаяно се стремяха да публикуват изследванията им в подходящото списание, да бъдат включени в академичните работни групи на подходящите конференции — преследвайки отчаяно учените и с най-увяхналата слава. А сега тя бе в компанията на Пол Банкрофт, който бе публикувал неувяхващи изследвания още преди да е навършил пълнолетие, който на двайсет и пет годишна възраст бе назначен в Института за съвременни изследвания, най-известния изследователски център в страната, където някога се бяха подвизавали Айнщайн, Гьодел и Фон Нюман, и който няколко години по-късно се отказа от това назначение, за да посвети цялата си енергия на фондацията и нейното разрастване. Този човек бе трезвомислещ и имаше голямо сърце — истински рядка комбинация, и много вълнуваща.