Робърт Лъдлъм - Стратегията „Банкрофт“

Белкнап познаваше модела. Бяха пасивни детектори, предназначени да улавят промените в температурата. Когато излъчващо инфрачервени лъчи тяло влезеше в защитеното пространство, уредите го засичаха, прекъсваше се притокът на ток в устройството и се задействаше алармата.

Отново ги погледна. Отново му заприличаха на контактни ключове за осветление, нищо, което би привлякло погледите. Фреснелови лещи фокусираха инфрачервената радиация през специален филтър. Сензорът имаше два рецепторни елемента, които даваха възможност да се отделят сигналите, причинени от слънчева светлина, вибрация или окопите температурни промени. Подобни условия биха задействали двата пироелектрически елемента едновременно; движещо се тяло активираше първо единия сензор и после другия.

Практически нямаше никакъв начин Белкнап да се спусне в офиса, без да задейства алармата. Нямаше и намерение да прави опити.

Белкнап се зае бързо да отвърти шестнайсетте болта, с които бяха закрепени металните фланци, образуващи отделните секции на здравата опорна решетка на етажа. Накрая успя да повдигне близо двуметрово винкелно желязо, под което се показа мрежовиден слой от фини жици като завеса от мъниста. Изискванията за гъвкаво реагиране включваха също пропускливост. След малко мокетните плочки, металните пръчки и подпорки оформиха малка купчина.

С няколко груби срязвания с ножиците за тел Белкнап освободи пространство, после пусна в него чантата с инструментите, докато тя се опря на няколко десетки сантиметра под пода. След това самият той се провря между жиците, промъквайки се покрай въздухопроводите и тръбите, които захранваха системата за охлаждане. В пространството под подовата настилка се придвижваше пипнешком, лазейки, като си светеше с джобното фенерче, докато стигна на сантиметри от плоскостите на тавана на долния етаж, разчитайки на електрическите кабели да го удържат. Леко се снижи откъм обратната страна на панелите на тавана, опъвайки тялото си върху тънките метални рамки над редица от Т-образни греди, напречни греди и висящи жици, за да намали натиска. Таванът бе конструиран така, че да издържа човешка тежест, тъй като често се налагаха ремонти. За разлика от шумоизолиращите панели от минерални фибри, които бяха предназначени да абсорбират звук, а не сила. Ако се опиташе да се изправи, щеше да падне.

Протегна се и извади частично от рамката панел от един квадратен метър — един от панелите на тавана на „Естотек“ — и отвори кожената чанта. Следващият етап от проникването щеше да бъде изпълнен от гризачи. Измъкна хартиен плик от чантата, от където се чуваше цвърчене. Цвърченето стана още по-силно, след като отвори плика. После Белкнап го обърна с дъното нагоре и съдържанието му — четири бели плъха — се изсипа през отвора и падна на пода три метра надолу. След това Белкнап нагласи панела на мястото му и започна да наблюдава през змиевидната миниатюрна камера.

На малкия екран гледаше как плъховете се щурат по пода уплашени и дезориентирани. Белкнап насочи лещите на камерата към най-близкия детектор за движение. Меката зелена светлина под квадратните фреснелови лещи става червена.

Алармата се задейства.

Очите на Белкнап се стрелкаха между циферблата на часовника му и малкия дигитален визьор. Минаха четирийсет и пет секунди, преди да се случи каквото и да било. Мъж с кафява униформа на „Естотек“ се появи с малък пистолет в едната ръка и огромен фенер в другата. Той заоглежда наоколо и мина доста дълъг момент, преди вниманието му да бъде привлечено от цвърчене и преминаващо животинче. Охранителят изрече по всяка вероятност псувня, само че на език, който Белкнап не разбираше. Той беше чувал, че естонският е невероятно богат на псувни. Плъховете не бяха хранени през последните няколко часа с нищо друго освен с кафени зърна, покрити с шоколад. Като лабораторни екземпляри те не притежаваха уменията и инстинктите да се скрият за разлика от своите диви братовчеди.

Появи се още един плъх, охранителят скочи безпомощно към него и се опита да го стъпче с дебелата подметка на обувката си. Белкнап се сети за децата, които се опитват да ритат гълъбите по градските тротоари: толкова близо, а се изплъзват.

Следващият етап щеше да изисква добре избран момент. Измъквайки последния плъх от здраво затворения хартиен плик, Белкнап повдигна ъгъла на един от панелите на тавана и провря главата му пред дупката. Животинчето, естествено, започна да цвърчи като полудяло. Белкнап измъкна фиброоптично влакно и го завърза за единия от задните крака на плъха. После промуши няколко сантиметра от цвъртящото същество през малката дупка. То се бореше неистово. Белкнап го дръпна силно за опашката, за да го накара да зацвърчи още по-силно.