Робърт Лъдлъм - Стратегията „Банкрофт“

— Не можем също така да го издадем — каза Колингуд с напевен глас. — Имам предвид здравословното му състояние. Както знаете, той го пази в тайна, но ако се разчуе, това само ще предизвика вълна от съчувствие. Междувременно той вече се е замислил за потомството. Наясно е, че няма да е жив да се кандидатира за нов мандат, но ще продължи да се мотае наоколо достатъчно дълго, за да ни създаде куп неприятности.

— Същото е като ефекта Самсон — добави Бърджес. — Болестта му не ни е от полза. Той е в достатъчно добра форма да бутне колоните и да разруши целия храм.

— Казваш, че знанието е сила. — Колингуд хвърли към Банкрофт многозначителен поглед. — Бедата, разбира се, е в това, какво знае комисията „Кърк“. По някакъв начин сенаторът се е сдобил с информация, която не е трябвало да научи. Това го прави истинска заплаха за нашата организация.

— И ние все още не знаем как? — погледът на Банкрофт беше угрижен, но не тревожен.

Колингуд сви рамене.

Джина Трейси изглеждаше нетърпелива.

— Все още не разбирам защо просто не отстраним сенатор Кърк. Да ускорим неизбежното. Да извадим трънчето от нашата лапа.

Банкрофт поклати строго глава.

— Ти просто не мислиш.

— Можеш ли да си представиш бурята от спорове и вниманието? — Колингуд я стрелна с укоряващ поглед. — Може да се окаже по-опасна и от самата комисия.

— Но ние сме, мамка му, групата „Тета“ — настоя чернокожата жена. — Тета като танатос . — Тя погледна Бърджес. — Гръцката буква за смърт, нали?

— Знам това, Джина — възрази Бърджес. — Но същата процедура за оценка на риска, която прилагаме навсякъде другаде по света, важи и в този случай.

Трейси погледна умолително Банкрофт.

— Все трябва да има нещо, което да можем да сторим.

— Бъди уверена, че няма да позволя работата на групата „Тета“ да бъде разстроена от някакъв си беляч на царевица от Индиана — увери я Банкрофт. — Можеш да бъдеш сигурна в това. Групата „Тега“ трябва да продължи да бъде върхът на стрелата на милосърдието.

— Екстремална филантропия — изкикоти се Бърджес. — Като екстремни спортове.

— Моля ви да не се шегувате с делото на моя живот.

Банкрофт говореше спокойно, но изражението му ставаше все по-строго.

Последвалата продължителна тишина бе нарушена от развълнуваните гласове на хората от комуникационния център на долния етаж. След това мъж с нездрав вид на лицето се качи по спираловидното стълбище и поздрави шефовете със сериозно изражение.

— Дойде ново послание от Генезис.

— Ново? — попита Трейси унило.

Мъжът от комуникационния център подаде лист хартия на Пол Банкрофт. На останалите каза:

— Момчетата долу приемат това много сериозно.

Банкрофт погледна листа и очите му се разшириха. Без да каже нито дума, той подаде листа на Колингуд.

— Това не ми харесва — каза Колингуд тихо, без да прикрие безпокойството си. — Какво мислиш, Пол?

Философът изглеждаше силно съсредоточен. Непознат щеше да реши, че размишлява, а не е уплашен; останалите знаеха, че това е начинът, по който той се държеше при криза.

— Е, мои приятели, както изглежда, ще имаме още по-големи неприятности, с които да се справим — каза накрая Банкрофт. — Генезис увеличава нивото на заплаха.

— Ще трябва да прекратим за известно време операциите оттук — каза Колингуд, проучвайки посланието. — Ще ги преместим в друг обект. Може би близо до Бътлър, Пенсилвания. Можем да го направим незабелязано през нощта.

— Не ми харесва това, че изпадаме в паника — каза Лайбман.

— Налага се заради дългосрочните предимства, Хърм — каза Банкрофт. — Краткосрочни неудобства в името на дългосрочна сигурност.

— И все пак защо всичко това се случва точно сега? — попита Лайбман.

— Когато мрежата на Ансари бъде изцяло подчинена на нас — каза Бърджес на по-възрастния аналитик, — никой няма да може да ни спре. В момента сме в период на преход. Което означава време на уязвимост. Когато това премине, ще сме непобедими.

— Светът ще се превърне в нашия терариум — обади се Колингуд.

Лайбман все още беше раздразнен.

— Но да позволим на Генезис…

— Инвър Брас загина първия път поради измама. — Гласът на Банкрофт беше хипнотизиращ. Той бе възвърнал самообладанието си. — Генезис пак ще го направи. Просто трябва да издържим през следващите няколко дни. Генезис ще бъде унищожен.

Лайбман звучеше по-малко оптимистично.

— Или ние ще бъдем унищожени.

— Да не си станал като неверника Тома? Вече ми нямаш доверие ли? — попита Банкрофт с безизразно лице.