Робърт Лъдлъм - Стратегията „Банкрофт“

Охранителят имаше озадаченият вид на човек, комуто идваше в повече да се мъчи с английския. Онова, което си мислеше, бе повече от ясно: да си дава зор за някакъв богат чужденец, не му влизаше в задълженията. Мина доста време, докато регистрира посетителя, после посочи с палец към асансьора и запали нова цигара.

Белкнап на свой ред усети как безпокойството му се покачва заедно с асансьора. Трудното предстоеше.

Джина Трейси въртеше с пръст къдрица от черната си коса над ухото, докато говореше на останалите.

— Станала е издънка. Наистина жалко. Явно момчетата, които изпратихме в Южна Америка, са отстранили грешен Хавиер Соланас. Можете ли да повярвате? — Южна Америка изглеждаше толкова далече от подовете с гланцирани плочки и матирани стъкла в централата на „Тета“, но въпреки това именно в нея се вземаха най-важните решения. Понякога Трейси имаше чувството, че се намира в контролен център за космическа мисия „която прави проучвания на други планети“. — Трябваше да ликвидират еквадорския търговски представител. — Тя погледна към бързото съобщение, което се появи върху компютърния й екран. — Вместо него са очистили някакъв безобиден собственик на ранчо със същото име, мамка му.

Последва тишина; чуваше се само тихото бръмчене на климатика.

— Ох, колко неприятно — каза разстроено Хърман Лайбман, увисналите гънки на шията му се разтрепериха.

— И се предполага, че това са най-добрите ни хора — продължи Трейси. — Първи в списъка. Може би не трябваше да използваме външни хора. Няма ли местни таланти, а?

— Такива неща се случват — каза с тънкия си глас Колингуд, поглаждайки с пръсти брадата си.

Късата му къдрава коса бе прилежно сресана. Някой веднъж бе подхвърлил, че брадата му е като на вагина, и понякога Джина се усмихваше, като го погледнеше и се сетеше за това. И сега направи същото.

Той наклони глава.

— Смяташ, че е смешно?

— Звучи като черен хумор — увери го Джина.

Воднистите бледи очи на Джон Бърджес уловиха погледа й.

— Имаш някакви препоръки, така ли?

Филтрираната дневна светлина подчертаваше следите от гребена в русата му до бяло коса.

— Трябва да помислим добре как да не допускаме в бъдеще да се случват подобни неща — каза тя. — Наистина мразя такива работи.

— Всички мразим — обади се Колингуд.

— Трябва да свикна да гледам философски — каза Трейси. Някои може би ги смятаха за безчувствени технократи, знаеше тя, но истината бе, че им пукаше за работата им и че водеха битка да не приемат лично нещата, когато станеше грешка. — Джордж е прав. От време на време ще ни се случват пропуски. Ако прекалено задълбаем, ще изпуснем голямата картина. Това би казал Пол. — Тя се обърна към учения. — Нали?

— Съжалявам за това — каза Пол Банкрофт. — Много съжалявам. Допускали сме грешки в миналото, неизбежно ще има грешки и в бъдеще. Но утешението е, че процентът на грешките продължава да е в параметрите, които сме установили като приемливи. Освен това в последно време показателите ни по отношение на грешките се подобряват. Това е обнадеждаваща тенденция.

— И въпреки това — настоя Лайбман сърдито.

— По-важно е тези пропуски да бъдат поставени в по-големия контекст на успехите — продължи Банкрофт — и да гледаме напред, не назад. Както казваш, Джина, трябва да се учим от грешките си и да определим какви допълнителни мерки могат да ни предпазят от същите грешки в бъдеще. Интегралната схема на риска е асиметрична крива. Което означава, че винаги има място за подобрения.

— Мислиш ли, че трябва да пратим момчетата да премахнат когото трябва — попита Бърджес.

— Забрави за това — отвърна Колингуд. — Ще бъде прекалено набиващо се на очи съвпадение. Не искам да кажа, че някой води статистика за смъртта на хора с името Хавиер Соланас. И все пак. Анализ на риска ще покаже, че не си струва да бъде поет. Някакви събития на други места?

— Сигурно си чул историята за жената в Северна Нигерия, която ще бъде убита с камъни — каза Трейси. — Явно съдът на старейшините в селото е решил, че е изневерила на мъжа си. Какви средновековни порядки.

Пол Банкрофт смръщи веждите си.

— Надявам се, че не изпускате от очи по-широката картина — каза той. — Специалистите ще се произнесат, но аз отсега мога да предвидя, че това широко разгласено от медиите събитие ще се отрази благоприятно върху показателите за разпространение на ХИВ. Тук се сблъскваме със синдрома на бебето в кладенеца. Световните медии ще съсредоточат вниманието си върху една жена с печални очи и бебе в ръцете си. Плачевната иконография на Мадоната и младенеца. И все пак средновековните закони на тези невежи молли вероятно ще предотвратят хиляди случаи на СПИН. А това ще рече хиляди болезнени, опустошителни, скъпоструващи случаи на бавна смърт.