Робърт Лъдлъм - Стратегията „Банкрофт“

Лек поклон.

— Вие ме разбрахте погрешно — каза Парт настойчиво, но не без паника. Той разбираше, че директорът на „Гринел“ правеше онова, което правят всички бизнесмени: заплашваше да се оттегли от преговорите, за да ускори сключването на сделката. — Наистина желая да помогна. И бих могъл да го направя.

— Владеенето на подчинителното наклонение от ваша страна е достойно за възхищение — каза Белкнап укорително. — Продължавам да се страхувам, че си губим взаимно времето.

Сега е твой ред да ме върнеш обратно — звучеше неизказаният подтекст.

— Преди малко, Роджър, споменахте за доверие и дискретност. Отбелязахте, че те са в основата на вашия бизнес. Предпазливостта е в основата и на моя бизнес. Трябва да уважите това. Може да има обстоятелства, при които ще сте благодарен.

Откъм банкетната зала се носеше на три гласа строфата: Нека завинаги да благославя и да направлява милостиво всички твои дела…

— Вероятно и двамата трябва да направим компромиси, докато се придържаме към любимите си принципи. Попитахте за нашите редовни доставчици. Убеден съм, че светски човек като вас разбира, че и в този бизнес, както и във всеки друг, има превратности. Без съмнение вие сте чули за смъртта на Халил Ансари. — Той се вгледа внимателно в изражението на естонеца, след като произнесе името. — Без съмнение вие разбирате, че утвърдени мрежи за дистрибуция може да западнат, а през това време да се появят нови.

Андрюс Парт явно се чувстваше неловко; той знаеше за какво говори Белкнап, за да е наясно, че подобни неща не се обсъждат просто ей така, особено от професионален политик като него. Той трябваше да задълбае достатъчно, за да си подсигури комисионна; но не желаеше да е дотам, че да си изцапа ръцете. Явно това бяха сметките, които си правеше.

Белкнап претегляше всяка дума.

— Знам, че сте човек с вкус. Чух, че вилата ви в Паслепа е много красива.

— Съвсем скромна къща, но жена ми я харесва.

— Тогава сигурно ще харесва два пъти по-голяма къща?

Изгледа го продължително: беше човек, разкъсван от противоречия, от алчността и несигурността.

— А може би не? — Още едно дръпване на въдицата, за да се нагласи куката. — Разговорът с вас ми достави голямо удоволствие. Но наистина май е време да се огледам другаде. Както ме… предупредихте, Естония е много малка страна. Предполагам, искахте да кажете, че едри риби рядко се появяват в малки езерца.

Отново лек поклон, но този път Белкнап наистина тръгна към изхода, откъдето дочу в масово изпълнение: Тази моя родна страна!

Нов изблик на аплодисменти наруши тишината, макар че те бяха някак приглушени заради пляскането с една ръка от онези, които държаха чаши, салфетки и закуски.

Върху рамото на Белкнап се появи ръка, след което заместник-министърът прошепна в ухото му:

— Естотек. На Равала Пуиесте.

— Можех да взема адреса от справки.

— Уверявам ви, истинското естество на тази компания се пази в строга тайна. Имам думата ви, че няма да кажете на никого.

— Не, разбира се — отговори Белкнап.

— Шефът е известен с името Лейнам.

— Необичайно име за естонец.

— Но не е необичайно за американец.

Американец. Белкнап присви очи.

— Мисля, че нуждите ви ще бъдат удовлетворени — продължи Парт. — Ние сме малко езерце. Но някои от рибите ни са наистина огромни.

— Впечатляващо — каза студено Белкнап. — Тази ваша родна страна. Да предам ли на Лейнам поздрави от вас?

Заместник-министърът изведнъж се притесни.

— Най-интимните взаимоотношения понякога се водят на повече от една ръка разстояние. Нека се изясним. Това е човек, с когото никога не съм се срещал лице в лице. — Държеше се сковано, сякаш потискаше студени тръпки. — А и не бих желал.

Бизнес кварталът на Талин само се споменаваше в туристическите брошури, но мнозина го смятаха за истинския център на града. Центърът на бизнес квартала на свой ред бе мястото, където се издигаше сградата с офисите на „Естотек“ — дванайсететажна постройка, облицована с огледални стъкла. На цял километър и половина от Стария град, тя се намираше на една пряка от такива съвременни забележителности като улица „Олимпия“ и търговския център „Стокман“, да не говорим за киното на площада „Кока-кола“ и обления в неонови светлини нощен клуб „Холивуд“. Кварталът бе, накратко, финансов център, който изглеждаше като всеки друг финансов център, и именно това караше бизнесмените да се чувстват като у дома си. Безжичен достъп до интернет имаше във всеки ресторант, във фоайетата на хотелите и в баровете. Ние сме модерни колкото вас — бе посланието, което се излъчваше, макар и с нотка на безразсъдство, намаляващо неговата правдоподобност. В тази част на нощта клуб „Бони и Клайд“ — както Белкнап забеляза, друга особеност на Талин бе, че нощните клубове неизменно се назоваваха с английската дума „найтклъб“ — също беше добре осветен. До най-високия хотел се намираха търговските представителства на „Ауди“ и „Фолксваген“: местните хора без съмнение се гордееха с това, че разполагаха с търговски център във финансовия си квартал.