Робърт Лъдлъм - Стратегията „Банкрофт“

Заместник-министърът си взе закуска от сребърен поднос, който сякаш плуваше сред тълпата.

— Затова искам да говоря с вас, откровено казано. Разговарям с вас неофициално, това е ясно, нали? Не съм тук в качеството си на агент на някоя компания.

— С вас сме заедно на прием, хапваме малки триъгълници от хляб и пушено месо. Какво по-неофициално място може да има.

— Знаех си, че ще се разберем — каза Белкнап конспиративно. — Онова, което ни интересува, е значителна поръчка на огнестрелни оръжия.

— Убеден съм, че „Гринел“ има редовен доставчик.

Парт явно разглеждаше стръвта.

— Редовните доставчици невинаги са съгласни за нередовни поръчки. Някои казват, че съм склонен да се изразявам непълно. Ще ми се да вярвам, че съм точен. Когато казвам „значителна“, имам предвид… достатъчна за екипиране на пет хиляди мъже.

Заместник-министърът примигна.

— Цялата ни армия се състои от петнайсет хиляди войници.

— Тогава разбирате проблема.

— И това ви е нужно за охраната на инсталации, мини?

Черните му вежди се сключиха невярващо.

Белкнап замени любопитното проницателно изражение с любезен вид.

— Министър Парт, ако ми поверите тайна, трябва да сте сигурен, че никога няма да я издам. Говоря ви и като представител на определена фирма, и като частно лице. Човек не може да просперира в бизнеса за сигурност, без да си спечели репутация за дискретност и доверие. Разбирам, че имате въпроси. Надявам се да не си помислите нещо лошо за мен, ако откажа да ви отговоря.

Заместник-министърът го изгледа със сериозно изражение, след което смекчи погледа си, в който се четеше нещо като одобрение.

— Бих искал да обуча моите сънародници в добродетелта на дискретност. Но за мое голямо съжаление те не си държат езиците зад зъбите като вас, Роджър. — Зашари с очи наоколо, за да се увери, че никой не ги подслушва, и добави: — Но вие по някакъв начин сте предположили, че аз мога да ви бъда полезен.

— Дадоха ми да разбера, че вие може би сте в състояние да улесните подобна сделка. Излишно е да споменавам, че тя ще е печеливша за всички участващи страни.

Белкнап забеляза алчността в изражението на заместник-министъра; тя се стичаше по вените му като наркотик и забърза говора му.

— Казахте, че се интересувате от съществена доставка.

— Съществена — повтори Белкнап. Андрюс Парт търсеше уверение за своя подкуп. — Което означава съществени печалби и такси за… посредника.

— Ние сме малка страна, разбира се.

Мъжът го проверяваше, въртеше се около темата за изгодата.

— Малка, но с богати традиции. Ако съм сгрешил, ако нямате продавач, какъвто търсим, ми кажете веднага. Ще потърсим другаде. Не искам да ви губя времето.

Иначе казано: не ми губете времето.

Заместник-министърът махна с ръка на висока знаменитост с мъртвешки вид в другия край на салона. Беше отделил твърде много време на директора от „Гринел“, можеше да стане подозрително.

— Роджър, искам да помогна. Наистина. Нека да размисля няколко минути. Отново ще поговорим.

С тези думи естонецът се загуби в тълпата от хорови диригенти и музикални ентусиасти. Белкнап успя да чуе как Парт възкликна:

— Избрани произведения от фестивала — каква чудесна идея!

Последва шумолене, а след това предупреждения за тишина. На естрада в далечния край на салона се бе събрал нюйоркският щатски хор. С широки усмивки баритоните започнаха да щракат с пръсти и после заляха. След първите няколко тона салонът се умълча достатъчно, за да се чува:

Белкнап усети, че някой го потупа по рамото, обърна се и видя до себе си заместник-министъра.

— Националният ни химн — прошепна Парт с усмивка.

— Сигурно много се гордеете — отвърна Белкнап.

— Не бъдете нелюбезен — укори го през стиснати зъби министърът.

— Не съм нелюбезен, надявам се. Просто нетърпелив. Ще правим ли бизнес? — попита Белкнап шепнешком.

Заместник-министърът кимна, после посочи с глава към помещение до главния салон. Канеше го да говорят там насаме.

— Простете — каза тихо естонецът. — Беше твърде неочаквано и необичайно.

— Също и за нас — каза Белкнап. Заместник-министърът все още се правеше на интересен; време бе да увеличи натиска. — Явно съм ви причинил по-голямо неудобство, отколкото възнамерявах. Има и други места, където можем да се огледаме, и вероятно така ще направим. Благодаря, че ми отделихте време.