Робърт Лъдлъм - Стратегията „Банкрофт“

Сградата беше масивна и тъмна, фасадата беше издържана в стъкло и бял метал. Тя можеше да се намира в още петстотин града и навсякъде да изглежда на място. Белкнап слезе от таксито и започна да обикаля наоколо пеша, с леко нестабилна походка, за да може да мине за пиян бизнесмен, който се опитва да разпознае в коя сграда е хотелът му.

Генадий Чакветадзе му намери адреса. Дори и пенсионер, той не бе загубил влиятелните си връзки и проведе няколко дискретни телефонни разговора с архиварите в градския съвет.

Истинската дейност на тази компания се пази в дълбока тайна — му каза Андрюс Парт и явно не беше преувеличил. Оказа се, че „Естотек“ е естонска корпорация с офшорна регистрация; в документите за регистрацията й се съдържаха данни само за активите й в страната, които бяха незначителни. Беше фирма без активни операции и значителни холдинги; държеше под наем пространство на десетия етаж на офис кула в бизнес квартала, плащаше навреме наема си, но във всяко друго отношение беше истински фантом. Корпорация само с фасада без съдържание, с други думи, оформена по такъв начин, че да не се налага да разкрива офшорните си филиали. Белкнап остана озадачен.

— Не се ли изисква по закон поне да представят списък със служителите и директорите? — попита той Генадий. На руснака въпросът се стори забавен.

— В цивилизования свят сигурно. Но в Естония законите и финансовите кодекси са създадени от олигарсите. Това ще те развесели: вписаният принципал в регистрационните документи не е човек, а друга компания. А кой е вписаният принципал на тази копания — може да попиташ. Това е „Естотек“. И в Естония е напълно законосъобразно.

Пенсионираният служител на КГБ се изкикоти. Тъмната страна на човечеството беше за него източник на развлечение.

Белкнап се загърна в сакото си, тъй като духна студен вятър в каньона от стъкло и метал, какъвто представляваше центърът на Талин. Тъмнината му бе от полза. През нощта огледалните стъкла стават прозрачни. Но все още бе трудно да прецени мерките за сигурност в сградата. Наблюдателни видеокамери с близък фокус бяха закачени в ъглите на ниската част на сградата, предлагайки на охранителите видимост към тротоара и гаража за паркиране с формата на раковина, който деляха с друга офис сграда. Но какви ли мерки за сигурност бяха въведени вътре? Едно бе сигурно: тази нощ бе най-добрата възможност да влезе незабелязано. До следващия ден заместник-министърът можеше да уведоми своите хора в „Естотек“ за директора от „Гринел“; ако това се случеше, беше твърде вероятно те да разберат за измамата и да бъдат нащрек. Но заместник-министърът нямаше да го направи тази вечер, тъй като щеше да слуша досадните изпълнения на най-добрите хорове в света. Щеше да се здрависва и да се усмихва. Да си фантазира за новото имение в провинцията и да умува как ще обясни на приятелите и колегите си откъде го има.

Белкнап прекоси улицата, измъкна чифт очила за нощно виждане и погледна, опитвайки се да установи къде е дежурният охранител във фоайето. Нищо не видя. Видя… струйка дим, която се извиваше откъм колона във вътрешността. Имаше охранител във фоайето. Пушеше. И изглеждаше уморен.

Американецът се огледа бързо на едно от стъклата. Тъмният му костюм подхождаше за ролята, която играеше; черната кожена чанта „Гладстоун“ — тя и съдържанието й бяха дар от Генадий — беше малко по-обемна от обичайно корпоративно куфарче, иначе нямаше нищо, което да се набива на очи. Пое дълбоко дъх и доближи до входа, размаха картата си за самоличност и се приготви да влезе.

Охранителят го погледна сънливо и натисна копче, което отвори входната врата. Той беше закръглен като повечето естонски мъже на средна възраст, което бе резултат от начина им на хранене — свинско, мазнини, картофи и палачинки. Той дръпна за последен път от цигарата и зае мястото си зад гранитен плот.

— „Семайнс“ — Каза Белкнап. — „Семайнс“, Естония. Единайсети етаж.

Охранителят кимна отпуснато, а Белкнап можеше да отгатне какво си мисли. Беше без съмнение крайно необичайно за „Семайнс“, научна медицинска компания, да има посетители в този час, но Генадий се бе обадил на дежурния охранител да го увери със своя естонски с руски акцент, че посетител е на път към сградата. Някаква повреда в системите, изискваща намесата на професионален техник.

— Идвате да оправите повредата? — попита охранителят на развален английски.

— Сензорите показаха повреда в хладилната биокамера. Няма почивка за онеправдани като нас — каза Белкнап със съучастническа усмивка.